Странна е тази книга, хваща те за гърлото и не те пуска, докато не я прочетеш. И ти се иска да има още, и още. Но трябва търпение - "Гениалната приятелка" (2011 г.) е само първият роман от все още незавършената „Неаполитанска тетралогия” на италианската писателка Елена Феранте. Името й е сред на най-блестящите съвременни писатели според авторитетни литературни класации в Европа и САЩ. Българската публика познава романа й "Дни на самота" ( 2002 г.), който също се чете на един дъх. В Италия Феранте нашумява още през 1991 г. с "Трудна любов", или „измъчена любов”, ако така може да се преведе заглавието L'Amore Molesto. Цели 25 години от тогава никой не успя да разгадае загадката: кой се крие зад псевдонима Елена Феранте. "Вярвам, че книгите, веднъж написани, нямат повече нужда от своя автор. Обожавам книги, чиито автори са обвити в мистерия, но които заживяват собствен живот благодарение на читателите. Те ми приличат на онези среднощни чудеса, които като дете очаквах в Нощта на Бефана (старицата, която раздава подаръци на децата в нощта срещу Богоявление в италианския фолклор - б.а.)", казва в интервю преди години мистериозната Елена Феранте.

Някои сексистки настроени журналисти от Ботуша дори подозират, че зад псевдонима се крие мъж - книгите са толкова добри, че едва ли са написани от жена, аргументират се те. И посочват Доменико Старноне, техен колега, писател и сценарист като автор на книгите на Феранте. Един репортер обаче проследи в края миналата година плащанията на издателството към авторката на книгите и се оказа, че тя всъщност е съпругата на Старноне - 63-годишната преводачка Анита Рая. И сега, когато мистерията е разкрита, продажбите на книгите й нарастват главоломно.

В "Гениалната приятелка" на Феранте-Рая всички житейски истории са напоени със смеха, сълзите и гнева, отчаянието на Неапол след Втората световна война - градът на нейното детство. (Всъщност, тя е живяла там само три години.) Много сцени от романа съживиха във въображението ми драматични черно-бели сцени от филмите на италианския неореализъм. Сенките на Неапол с бедняшките жилища и прозорци като избодени очи, от които се носят ароматите на скромна паста и крясъците на воюващи фамилии, нанизите с пране, ужасяващите каверни под сградите, тесните тротоари, тъжните работилнички - това е почти театрален декор, като във филм на Виторио де Сика. Сред този " декор" на припламващи страсти се раждат двете главни героини - шестгодишните Лила и Елена. В началото на книгата вече възрастната Елена научава от сина на Лила, че майка му е изчезнала, без да остави и следа от себе си. И Елена се връща към следите от детството в спомените си, за да нарисува образа на една необикновена жена, която познава от дете, нейната приятелка, да предаде цялата вселена от емоции, от които е изтъкана детската душа. Нима най-вълнуващата част от живота ни не е времето, когато всичко е обвито в сладката мъгла на трепетите и фантазиите, когато светът примамва с все по-ясни очертания, когато намираме в себе си силата да се изправим срещу детските си кошмари, когато вкусваме живота с чисти сетива и неговите аромати и цветове ни опияняват? Толкова красиво са разказани тези емоции, толкова майсторски, толкова интимно! И в същото време повествованието кипи от случки и герои, всеки със своята съдба - братът на Лила, обсебен от лудостта да счупи калъпа на бедността, куцата,кривогледа и студена майка на Елена, младите братя с първата кола в квартала, прототип на зараждащите се италианските мафиоти, синът на месаря, който ухажва Лила с настойчивостта на човек със сигурно бъдеще, старият Акиле, убит за отмъщение, полудялата вдовица, опитваща се да открадне своя съсед от жена му... Все парченца от една уникална социална парадигма, все възрастни, които често се нараняват до смърт и рано разбират, че животът е много скъпа стока, трудно е да си го позволиш.В известен смисъл романът е неподражаем портрет на Италия в бурните години след войната.

Лила е тази, която приковава вниманието на околните, прекалено умна, прекалено различна. Но родителите й нямат пари, за да продължи образованието си. И "гениалната" в очите на приятелката си Лила отново намира начин да се пребори със съдбата. Кльощавото, мръсно и винаги лошо момиченце се превръща необикновена красавица, готова умно да продаде красотата си. Русокосата и сладка Елена, която покорно следва винаги Лила, и забива в ръката си ръждясала безопасна, ако Лила го прави, пък се превръща в пълничка и пъпчива тийнейджърка с очила, но с широк хоризонт и надигащо се чувство за свобода. Двете непрекъснато си сменят ролите в тази игра на привързаност - съперничество-нараняване-любов, жертвоготовност-предателство-приятелство.

"Гениалната приятелка" не е гениална проза, но е великолепна, чиста, светла, вълнуваща, омагьосваща проза.