Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

eva.bg 26 февруари 2017

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Ваня Шекерова и "Нейните 7"

Дума на седмицата: подробности

1. Житния режим на Петър Дънов го правя четвърта година поред. Защото се убедих, че той е моят начин за детоксикация в края на зимата. И защото всеки път дневната дажба от 100 грама лимец, три ябълки, девет ореха и мед ми напомнят колко малко е нужно на човека, за да е сит, да има достатъчно енергия и да е щастлив. Да дъвчеш всяко зрънце с благодарност към земята, която го е родила, към слънцето, което го е напълнило със светлина и сила, е истинският смисъл на храненето. И тогава наистина то те пречиства и физически, и духовно. Между другото, когато трябваше да си подновя запасите от лимец, с изненада установих, че няма – в моя магазин свършил, на няколко други места също. Я виж ти, помислих си, колко много хора го правят. Ама като е така, продължих да си мисля, защо не намаляват намусените физиономии, изнервените реплики, нали смисълът на пречистването е и да просветлим мислите и душите си, да станем по-обичливи и спокойни... Дали философията на Дънов не е профанизирана в поредната диетична мода?

2. Появих се в офиса с един пуловер, който си бях купила на бърза ръка, тичайки към операта за концерт. Нищо особено – цвят меланж, но с избродирани върху предницата силуети на котарачета, точно те ми грабнаха очите. И взеха да ме питат колегите откъде е, та откъде е. Ами от едно от многото семпли магазинчета, които се нароиха из малките улички в София. Признавам си, че рядко може да ме види някой на шопинг в мол – не е моето място, зашеметява ме, обърква ме, задушава ме, само на кино ходя там. Предпочитам да вървя бавно по разкъртените тротоари и паважи из центъра, да зяпам витрините, да влизам в неособено спретнато подредени хумбички и да изравям своите дрехи и аксесоари.

3. Чух песента „Гълъбо“ още преди да натрупа хиляди гледания в youtube. Хвана ме от раз. И колкото повече я слушам, толкова повече я харесвам и преживявам и пак, и пак. Красива музика – боже, какво пиано!, изключително смислен и красив текст, фантастично видео! Поисках да науча повече за авторката й, Вида Пиронкова. Бях смаяна от обяснението, че песента е посветена на сина й, че за него е мислила, докато е творила великолепната песен. На мен тя ми звучи толкова страстно, тя е признание в любов! Но не майчина, в никакъв случай не майчина. А любов на жена към мъж или на мъж към жена – „устата ми, гълъбо, огнена лава е устата ми“ съвсем не ми се връзва с майчина обич към „устата ти, гълъбо, извор планински е устата ти“. Може би съм твърде буквална, може и ми липсва въображение, но за мен внушението на „Гълъбо“ е изповядана върховна хармония между мъж и жена. Всъщност има ли значение какво обяснява Вида Пиронкова за вдъхновението си, то я е осенило, поело я е на крилете си и е вдъхнало живот на най-добрата българска песен от години насам. Винаги съм смятала за изключително тъпо да питаш творец какво го е вдъхновило, хеле пък какво е искал да каже с творбата си. Умът му го е вдъхновил, сърцето му, дарбата му да съзре прекрасното и истински важното и да ни го каже и покаже... С нетърпение чакам албума с музикалните творби на Вида. А, благодаря и на Миро за преживяването „Гълъбо“...

4. „Извинете“ - спира ме слепец близо до Съдебната палата. „Знаете ли къде е кантората на частен съдебен изпълнител Х?“ Да, случайно или не, знам. Защото майката на въпросната дама ми е съгражданка и двете с дъщеря си работят в един офис и аз знам къде е той. Грабвам човека с белия бастун под мишница и го завеждам пред вратата. Чувствам се щастлива само защото точно аз съм могла да бъда малкия късмет за някого днес. Нищо работа, но ми сгрява деня. И си мисля, че да бъдеш полезен за другите е най-великата причина да живееш.

5. Странна изложба, една от най-необикновените, представяни във Vivacom Art hall. Дизайнерът Филип Попов „изповядва“ в над 40 дигитални графики човешката любов към машините и страха от тях. Прочетох едно интервю с него, в което той споделя: „Ужасявам се от интерактивни домове, които имат осветление, домакински уреди и климатизация с електронно управление - изпитвам почти ненавист. Не че се страхувам. Но когато някой решава вместо теб - ти не си вече ти. Както в тоталитарната държава - някой решава какъв да бъдеш, какво да учиш, как да говориш, как да се обличаш, кого да харесваш, кого да не харесваш, къде да работиш, къде да не работиш, къде да пътуваш, къде да не пътуваш - това ще се случи и с машините, когато те дойдат на власт.“ Вижте израза на този ужас в сериите Totenkopf и Posthuman, изложбата е до 4 март.

6. Едни приятели ни поканиха на обяд и тържествено обявиха, че ще стават баба и дядо. Чудесна новина! А после ни разказаха как тя вдъхнала сили и жажда за живот на дядото на бъдещия татко, който на 89 години просто се предал. Живеейки сам, на няколко пъти паднал, опитвайки се да се справи с всекидневни врътни като пазаруване, простиране на пране, оправяне на леглото... Милият стар професор с всичката си гордост отказвал да го вземат да живее у тях синът му и снаха му. Изцяло с акъла си, усещал, че вече не го бива, но не искал да тежи на никого. Затова отказал да излиза, да се храни, да ходи на доктор. С две думи, отказал се да живее. Когато обаче му съобщили, че ще става прадядо, очевидно решил да дочака бебето. Светнал и се стегнал до степен отново да хване бастуна и да се изправи, пък по-натам ще видим. Младите бъдещи родители смятали, че не бива да бият тъпана преди третия месец от бременността, но добре, че не са изчакали толкова преди да съобщят на възрастния си родственик. И да се убедят на практика – и двамата са психолози по образование - колко важно е човек да има мотивация да живее.

7. Обади ми се една приятелка, поетесата Лидия Лечева. Потънала в скръб по дакелчето си, което си отишло след 15 години с нея. Но не за това ми звънна Лидето, а да ми каже, че е превела две ирански поетеси, да видя стиховете им в сайта Литературен свят. И като се забих там, като се зачетох, като потънах в красотата на източните газали... Подарявам ви един, на Абу Саид Абил Хеир в превод на Инна Учкунова.

В училището на разума ще учиш много
и ще станеш велик мъдрец, от който други ще се поучат.
Но в училището на любовта,
ще станеш пак дете
и ще учиш всичко отначало.

Обичайте, всичко останало няма значение!

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР