Много се говори за прекаляването с антибиотици, но личните лекари често гледат да се застраховат и при малко по-сериозно развитие на вирусна инфекция тутакси изписват антибиотик, особено на деца.

Всеки случай е различен и преценката на лекаря може да е свързана с различни обстоятелства около конкретния пациент. Но принципно наистина се прекалява с антибиотиците. Има лекари, които съзнават, че не трябва веднага да се изписват тежките лекарства. Силните антибиотици променят микрофлората на червата, увеличава се тяхната пропускливост, получават се микози, алергии и възпаление на чревната лигавица. Има и много лекари, които не искат и не искат да погледнат към алтернативната медицина. Аз мисля, че един ден всички видове „медицини“ ще се обединят в едно. Впечатляващото при хомеопатията е това, че тя лекува човека в неговата цялост. Не бъбреците, не язвата, а човека. Тя има много допирни точки с психологията, но също и с източната медицина. Три са нивата, най-общо казано, в човека – физическо, емоционално, умствено. Лудостта, която поразява ума, е най-тежкото разстройство. Лудите обикновено не боледуват от друго, защото при тях болестта вече е проникнала на най-високо ниво. В началото на всяко заболяване е емоционалната травма. Всичко прониква в нас през емоциите, тоест през сърцето. Според източната медицина всички заболявания са заболявания на сърцето, но другите органи поемат травмите върху себе си, за да защитят своя крал. Такава е йерархията. Всяка емоционална травма организмът най-напред се опитва да изтласка на най-ниското ниво – физическото. Иначе казано, физическият проблем е възникнал, за да балансира негативното въздействие в психо-емоционалната сфера. Следователно можем да разглеждаме болестта като начин на адаптация на организма към проблемите, които ни обграждат. Жизнената сила е много, много интелигентна. Тя ще разпредели негативната енергия в трите нива, за да запази целостта на организма. Защо се явяват толкова тежки и нелечими болести, като рак например, на физическо ниво? Защото жизнената сила винаги ще се стреми да защити най-висшите умствени и емоционални нива. Ако не успее, човек ще е сравнително здрав физически, но би могъл да отключи шизофрения, самоубийствени мисли и други психогенни състояния, които всъщност са много по-страшни от физическото страдание. Ханеман казва в своята книга „Органон на лечебното изкуство“, че „човешките болести не са причинени от никакво вещество, от никаква разяждаща, сиреч болестотворна материя, а те са само духовни разстройства на жизнената сила“.

Знам, че сте пътували много в Индия. Какво научихте там?

Там са много отворени към всевъзможни терапии и практики. Традиционните за тях аюрведични практики съвсем естествено съжителстват с хомеопатията. Много съм впечатлена от д-р Раджан Шанкаран, един от най-известните индийски хомеопати, и неговия сенсейшън метод, който, най-общо казано, се базира на това, че у всеки човек съществува основно усещане, което задължително се проявява по един и същ начин във всеки аспект на живота и личността му – в жестовете му, в сънищата, в болките, в страховете и във възприемането на света. Изумителното е, че това разбиране на човешкото същество е толкова близко до идеята за ТЕС (Техника за емоционална свобода) и Пренареждане на матрицата. Целият ни живот може да бъде белязан от една травма. Най-често травмите са в детството, във възрастта до седем години. Може да е лоша дума или неглижиране от страна на родител или учител. Не всяко дете ще се повлияе, но у някои това ще остане и после ще се проявява на всички нива. Обяснението е, че ние емоционално сме застинали там, в някакво квантово поле в мига на случката, и не сме успели да го преодолеем. Ако лекарят хомеопат успее да се добере до това преживяване, вероятността за точна диагноза и успешно лечение нарастват многократно. Затова казвам, че хомеопатията е много близка и до психологията. Освен това вярвам, че светът е голям и спасение наистина дебне отвсякъде! Има много начини да си помогнем, да се излекуваме. Просто трябва да го пожелаем и да търсим.

Разбрах, че сте посетили легендарната библиотека с палмовите листа в Южна Индия. Какво се случи там?

В Индия отидох за първи път през януари 2009 г. – при проф. Аджит Кулкарни, който ръководи Института по хомеопатия в Сатара. Той ни изпрати най-напред в прословутия ашрам Ауровил в Югоизточна Индия, в град Пондичери. Основан е от Шри Ауробиндо, един от великите мъдреци на Индия – революционер, философ, писател и духовен учител, създател на нов духовен път, наречен от него „Интегрална йога“. След като се оттегля, той го оставя на грижите на Майката, както наричат французойката Мира Алфаса, негова ученичка. Майката получава в съня си видение, че трябва да направи един град, в който „жени и мъже от всички страни могат да живеят в мир и растяща хармония над всякакви вероучения, политиканстване и национални принадлежности“, както пише Алфаса. В Ауровил в момента постоянно живеят около 2000-2500 души, включително и две българки. Всички тези хора работят много здраво – облагородяват, засаждат, строят, преподават. Ашрамът разполага със самостоятелно училище, от което излизат най-добрите компютърни специалисти, физици и математици в Индия, а някои от тях – и в света.

В Ауровил, където не е съвсем лесно да влезеш, се срещнахме с д-р Арати Шарма, хомеопат в ашрама. Именно тя ни предложи да ни заведе да видим библиотеката с Акашовите записи, където всеки, роден на тази земя, има досие и чрез него може да се предскаже бъдещето му. Тълкувателят жрец ти дава да попълниш въпросник, в който питат дали искаш да узнаеш датата на смъртта си. Аз тогава не знаех добре английски и затова не написах изрично, че не искам, така че ми казаха датата на смъртта ми. После ти взимат отпечатък – от левия палец на жените, от десния – на мъжете. Така определят кой от 108-те възможни варианта е избрала душата ти, за да дойде на земята. Моят пръстов отпечатък беше в категорията „лотос с две точки“, което означавало, че семейството, от което произхождам, е много почтено и уважавано. След това им даваш първата буква от името си и ти задават въпроси, с които да ограничат кръга на търсенето – каква е професията ти, къде си роден и т.н. Въз основа на това издирват досието ти в библиотеката – палмови листа, нанизани на въженца. В крайна сметка ме намериха чак в третия свитък – моите имена, тези на родителите ми, на съпруга ми, рождената ми дата, семейство, деца, всичко. Доста верни неща ми казаха – за здравето ми, за преживявания, които наистина ми се случиха по-нататък.

Не е ли ужасно да има човек в съзнанието си една дата, нарочена да бъде датата на смъртта му?

Не. Казаха ми, че ще бъда примерно на 89 години, ще съм заобиколена от любов и от всичките си деца. Не ми звучи толкова невероятно, защото родителите ми са още живи – майка ми е почти на 90, а баща ми – на 88 години. Но все се шегувам, че може би са видели погрешно и са искали да кажат 98 години. Много хора се страхуват от смъртта. Би трябвало да се страхуваме от това да не изживеем живота си добре. В къщата на Нади астролозите имаше един плакат, на който бе написано: „Забрави две неща в живота – доброто, което си направил на другите, и лошото, което другите са ти сторили.“ Това би ни спестило много тревоги, нали?