Сърцето е истински крал

Твърди хомеопатът д-р Нина Еленкова-Пападопулу

Ирина Иванова 24 март 2017

Снимка: личен архив

 

Д-р Нина Еленкова-Пападопулу е детски стоматолог и заедно с това е сред най-висококвалифицираните лекари хомеопати в България. Преминала е през пълния тригодишен курс на обучение в академията по класическа хомеопатия на проф. Джордж Витулкас, един от световните колоси в областта. Убедена е, че бъдещето принадлежи на холистично мислещите лекари без предразсъдъци, които познават и уважават в еднаква степен постиженията на традиционната и алтернативната медицина. Самата тя се опитва да бъде точно такъв лекар.

Любопитството към различни практики и терапии наскоро отвежда д-р Еленкова на семинар по пайда ладжин – източна практика за самолечение, основаваща се на разтягане и силно пляскане с ръце върху точно определени точки и по протежението на определени меридиани по тялото. Намира техниката за особено ефективна. И още в началото на разговора ни споделя, че може би човечеството несъзнателно се подготвя за някакъв момент в близкото или по-далечно бъдеще, когато ще му се налага да се лекува с подобни прости методи – акупресура, иглотерапия, пайда ладжин, рейки – които не изискват намесата на техника и лекарства. Била е няколко пъти в Индия, където е обиколила някои от най-важните за един лекар места, но е успяла да стигне и до селището Ваитхийсваранкоил, при Нади астролозите, където се намира библиотеката с палмовите листа, съхраняваща материалния аналог на прословутите „Акашови записи“ – нещо като банка с информация за всички хора.

Д-р Еленкова, вие сте завършили стоматология, т.е. класическа медицина, а в същото време сте и хомеопат. Сякаш не са много лекарите, които приемат, че е възможно да има и друг път, освен този, по който те вървят. Защо се насочихте към хомеопатията?

Аз съм детски стоматолог всъщност и е важно да кажа, че в България имаме едно от най-добрите обучения по стоматология. Учим също 6 години, както и останалите медици. Казвам го, защото според мен е много важно за един хомеопат да има класическо медицинско образование. А с хомеопатия започнах да се занимавам след много тежко боледуване, което изкарах на 44-45 годишна възраст. В продължение на две седмици вдигах около 40 градуса температура и се чувствах смъртно уморена. След като преминах през всички възможни специалисти, дори онколози, и направих всички изследвания, включително и за малария, отидох в Инфекциозна болница. Реших, че може да съм болна от СПИН, хепатит или друга инфекциозна болест. Стоматологията по принцип е много рискова професия. Никой не успя да разбере къде е огнището на инфекцията и причината за високата температура. Колегите ми казаха, че правя сепсис и ако не вляза в болница, ще умра. Никакви антибиотици – двойни и тройни – не ми действаха. Накрая един колега с голямо неудобство ме информира, че едва ли не последният ми шанс за оцеляване е някакъв антибиотик за 18 хиляди лева (на старите пари). Мъжът ми намери парите и ме спасиха. Междувременно откриха в аортната ми клапа стрептококови струпвания и изказаха предположение, че понеже стоматолозите работим с много инфектиран материал в устата, гангренозни и всякакви други бактерии, е възможно да съм се заразила през очите. Още повече че тогава не ползвах предпазни очила. Най-вероятно подобна инфекция се е загнездила някъде в аортата ми, направила съм ендокардит и оттук – сепсис в цялото тяло.

Светът е голям и спасение наистина дебне отвсякъде! Има много начини да си помогнем, да се излекуваме.
Звучи като случай, достоен за доктор Хаус.

Наистина. Колегите спасиха живота ми, но аз продължавах да чувствам силна умора и ме изпратиха при д-р Атанас Гълъбов, един от първите хомеопати в България, невероятен човек. Не знам какво ми даде той, но след два дни от умората ми нямаше помен и получих страхотен прилив на енергия. Първоначално едната страна на тялото ми се покри с ужасен обрив, все едно някой ме беше горил с цигара. С мъжа ми много се стреснахме, а д-р Гълъбов така се зарадва, като му казах! Тогава все още не знаех, че е хубаво, когато болестта излезе на кожно ниво. Така от личен опит разбрах, че хомеопатията е велика наука, и реших, че трябва да я изучавам. Записах се в център „Едикта“, където изкарах тригодишно обучение при д-р Дора Пачова, която е председател на нашата Асоциация на лекарите хомеопати, и д-р Калина Костова – също един от водещите хомеопати в България. След това учих при проф. Джордж Витулкас в прекрасната му академия на остров Алонисос, един от трите гръцки острова, известни като Спорадите – много красиво, тихо, зелено място. Витулкас, който е истинско светило в хомеопатията, живее и преподава там. От всички българи, които учеха заедно с мен, само аз се осмелих да се явя на изпита, който продължава четири дни и е изключително тежък. Хомеопатията е наука, която има дълбоки фундаментални корени, стъпила е на здрави основи, не е шаманство. Има един надпис, който се намира над къщата на Самуел Ханеман, немски лекар, основоположникът на хомеопатията, и който гласи: „Осмели се да знаеш!“ (Sapere aude!) Това е моят призив към всички колеги лекари, които съдят и отричат хомеопатията, без въобще да са я изучавали и да са се докоснали до нея. Да не говорим, че още от времето на Хипократ съществува идеята „Лекувай подобното с подобно“, която е в основата на хомеопатията. Известен факт е, че британското кралско семейство се лекува изключително с хомеопатични средства, но за мен по-важното е, че собственото ми семейство, което наброява 14 души общо, включвайки трите ни деца, техните половинки и внуците ни (д-р Еленкова има две дъщери и един син, като втората й дъщеря е актрисата Ана Пападопулу – б.р.), използва също само хомеопатични лекарства.

Да разбирам ли, че сте минали изцяло „на страната“ на хомеопатията? Не е ли рисковано?

В никакъв случай. Никой мислещ хомеопат с професионална подготовка няма да спре стандартно лечение при органично болен пациент. Не можеш да лекуваш всички болести с хомеопатия. Когато има тежки дегенеративни заболявания в напреднал стадий, загуба на тъкани и така нататък, хомеопатията вече не може да се справи. Можеш обаче да засилиш организма на пациента и имунната му система. Понеже аз работя много с деца, съм си поставила за цел да науча майките на три основни неща. Първо – водете децата си при детски специалист, не при такъв за възрастни. Детето не е умалено копие на възрастния индивид. Детският организъм чисто физиологично функционира по друг начин. Второ – наистина няма нужда да сваляте с лекарства температура до 38,5 и няма никаква причина да се притеснявате. Температурата е защитно състояние на организма, при което клетките на имунната система са в бойна готовност и могат да унищожат вирусите. И трето – не третирайте обривите на децата си с препарати, съдържащи кортизон. В йерархията на физическото тяло кожата е най-ниското ниво, а централната нервна система – най-високото. Когато болестта се прояви като кожен проблем, това е добре. Значи организмът се опитва да я изтласка навън, да я изхвърли. Когато третираме обриви с кортизонови препарати, ние потискаме болестта и тя, понеже не може да се изяви чрез кожата, отива някъде по-дълбоко. Много често деца с атопичен дерматит, „лекуван“ с подобни мазила, впоследствие развиват бронхиална астма. Защото най-често потиснатият обрив атакува дихателната система.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР