Огромното сърце на огромния Джордж Майкъл

За безбройните добрини, които британцът прави, разказва списание ОК! в своя февруарски брой

Силвия Канин 03 February 2017

Снимка: getty images/guliver

Никога няма да забравя една емисия новини през 2002 година. Тогава обядвах с баба ми, а новината, която привлече вниманието ми, се отнасяше за новото парче на Джордж Майкъл. Freeek! Бе представено като ужасно скандално, а клипа - като направо неприемлив. Обявиха, че в някои страни дори не е допуснато излъчването на видеото по телевизионните канали. Бях на 12 и имахме видео, което записваше. Първата мисъл, която ми мина, е, че искам да си запиша видеото на касетка. Не след дълго го издебнах и постигнах целта си. Имах записано и видеото на Fast Love. Като човек, който до известна степен оказваше контрол върху съдържанието, което достига до мен, баба ми не беше напълно сигурна дали трябва да ми забрани, или да ме остави да гледам тези противоречиви клипове. Нямах никакво съмнение, че съм абсолютно влюбена в Джордж Майкъл, влюбена като в приятел обаче. Бях убедена, че с Джордж Майкъл си приличаме душевно. Разбира се, осъзнавах противоречието по тази тема, най-макото заради факта, че през 1998-а го бяха „хванали“ в непристойни пози в обществена тоалетна, но... на всеки може да се случи, нали...

Истината е, че макар всички провокативни текстове на Джордж Майкъл аз винаги намирах търсенето на любовта в тях, както пее той в любимото ми парче Fast Love – „I do believe we are practicing the same religion“.

Прекарвайки часове наред в слушане на парчетата му и гледане на великолепните му видеа и интервюта, тази Коледа за мен се превърна в малко тъжна и много емоционална. Заедно с милионите хора, които обожаваха изпълнителя, и аз се натъжавах при всяко пускане на негово парче.

Ако някой ми каже, че няма съдба, бих му дала примера на Джордж – изпълнителят на една от най-великите коледни песни Last Christmas, която между другото има над 400 официални кавъри и ремикса, да издъхне точно на Коледа, когато светът си тананика всяка добре позната дума от текста и всеки тон, до болка познат от годините повторение.

В офиса една колежка ми каза, че най-великите хора си отивали по огромни празници, било свързано с вибрацията на дните. Не съм сигурна, че исках да задълбая в проучването на този въпрос, защото просто вътрешно знаех, че най-великият за мен наистина беше Джордж. Оказа се, че смъртта му разкри доста неподозирани от публиката факти за живота и душевността на Йоргос Панайоту, както е името на звездата. Безброй много заглавия в пресата се опитваха да намерят обяснение на внезапната му смърт, която е предизвикана от сърдечна недостатъчност. Някои обвиниха отново наркотиците, които в миналото сякаш бяха неизменна част от живота на Джордж, други пък стигнаха много по-дълбоко, предполагайки, че той тайно е страдал от СПИН и именно отслабналата имунна система от вируса на HIV е била причината за ужасно тежката и почти смъртоносна пневмония, която певецът прекара през 2011-a. Всички, които обичаха Джордж Майкъл обаче показаха, че нито една от тези новини няма значение, като споделиха в социалните мрежи за добрините, които той тайно е правил през годините.

Историите за неговата безкрайна щедрост дойдоха часове след смъртта му на 53-годишна възраст и доказаха защо този човек е звезда, която никога няма да угасне в сърцата на милиони.

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Татяна Дерменджиева
03 February 2017, 18:40

Прекрасна статия! До тук вие сте единствените, които най- близко, реалистично и с голямо уважение описахте същността на този велик изпълнител. Приемете моите благодарности и уважение!

ТВОЯТ КОМЕНТАР