Пълна победа на кучето над човека

30 януари 2017

Победата на кучето над човека е пълна, заключих онази нощ, когато се събудих от нечий втренчен поглед. Гледаше ме Франки, мителшнауцер на 2 години, с цвят на безлунна нощ и наш домашен любимец от 9 месеца, която се беше надвесила над лицето ми и търпеливо чакаше да се отместя, за да може да се излегне на възглавницата ми. Франки притежава някои чисто човешки черти като лукавост, свадливост, пакостливост и непреодолимо влечение към възглавници, независимо на чие легло се намират. Когато много ни ядоса, я заплашваме, че ще я дадем на „Говорещия с кучета” Сизар Милан, чието шоу в София предстои на 23 март. В отговор тя весело маха с опашка и ни гледа право в очите с невинен вид.

Франки не е куче, с което си почиваш, докато го разхождаш. Тя те тегли силно напред, ако вървиш и внезапно спира, ако тичате. Чудно, че никой от нас още не е паднал. Освен това смята, че трябва да изяде всичко околовръст, не само преминаващите котки и гълъби. А, както знаете, по улиците на София има много от това всичко. Особено изобилстват нещата, започващи с л. Дори не знам как бихме обяснили на Сизар Милан проблема с л, защото едва ли в Ел Ей имат такива количества от тях по улиците.

Осиновихме Франки, след като предишните й собственици решиха да се изселят в чужбина, където нямало условия за отглеждане на куче. При организираната „сгляда” в парка се случиха две неща. Първо, веднага я харесахме на външен вид. И второ, тя ухапа мен – леко, и тичащо покрай нея момче – по-нелеко, скъсвайки панталона му. Взехме я пробно за няколко дни и тя, честен кръст, се държа като ангелче. Само свекърва ми с типичното си българо-сръбско произношение, пророчески я характеризира: „Уу, нищо бело нема в нея”. Вкъщи проведохме референдум дали да я вземем за наше куче, и разнежени от мисълта, че спасяваме красавица в беда, гласувахме с да. После Франки се почувства в свои води и...

Приятелка ми препоръча да я заведем на кучешки психолог. Те били ходили с тяхното куче, нервен джак ръсел, който постоянно се нахвърлял на по-едри кучета. Освен това разкъсвал торбите с боклука и кутиите с доматена супа, оставени на масата в очакване на обяда. След сеансите при психолога джак ръселът отново търсел схватки, но вече облайвал противниците си не от километър разстояние, а от 500 м. Какво се случва сега с боклука и доматената супа не разбрах.

Още не сме отишли при въпросния психолог, но запознахме Франки с Бойка, която също говори с кучета. Бойка клекна пред Франки, за да е на нивото на очите й и да не бъде разчетена като агресор. В отговор Франки леко я ухапа. После Бойка я заразпитва как е била гледана от предишните собственици (в търсене на травмите от детството по Фройд). Франки, докато видимо махаше с опашка и въртеше глава във всички посоки, й отговорила, че не са я гледали добре и са я връзвали. Бойка ни предаде някои основни правила на поведение, с които Франки да осъзнае, че не тя е господарят, а ние. Разбрахме се да се видим пак, но тогава Гого каза – ами ако Франки, както си разговаря с Бойка, ни наклевети и нас, че не я гледаме добре? Или пък издаде някоя семейна тайна – защото няма семейство без тайни, нали? Не, не организирахме нова среща...

На моменти сме толкова отчаяни от Франки, че мъжът ми състави пъклен план как да я изгубим. Да, защото тя и бяга, ако не е на каишка... Дори посочи мястото – пуста местност между курорта „Свети Тома” и Аркутино. Докато спорим за и против „изгубването”, Франки идва, носи топка, върти опашка и всички планове да се отървем от нея отиват в коша.

Сега цялата ни надежда е в Сизар Милан и неговата система „първо дисциплина, после любов”. Ето сега ще извикам Франки, за да я дисциплинирам. Франки, Франки! Франки не идва. Отивам да видя къде е и я намирам... излегната върху възглавница и почти завила се с одеялото на единия от синовете ни. Ах, ти! Франки скача на леглото и весело върти опашка, гледайки с невинния си поглед. И ето я любовта.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР