Готвиш или лъжеш

Едно кулинарно риалити с участието на Катерина Евро и Петър Стоянович

Адриана Попова 17 януари 2017

Снимка: Светослав Караджов

Поканихме двама автори на готварски книги на кулинарен двубой. В „Тетрадка за рецепти и спомени“ Катерина Евро е събрала кулинарни умения със съкровени моменти от личния си живот – в разказ и снимки. В „Така би сготвила баба ти“ д-р Петър Стоянович е представил 220 рецепти строго по негов вкус. Това обяснява превеса на ястията със свинско и десертите и почти пълната липса на риба в книгата му. Илюстрации няма, но пък текстовете са с толкова история и хумор в тях, така сочни, че този лакомник мозъкът ви веднага ще нарисува къкрещи тенджери с неземни ухания, излитащи изпод капаците им, цвъртящи във фурната тави и топящи се в устата сладости в компанията на австрийски императори, френски мадмоазели и мустакати унгарци.

Всеки участник трябваше да сготви рецепта от книгата на другия. Катето Евро избра Черния сладкиш – рецепта, която Стоянович е заел от Зора Вагенщайн, а той – нейния пай с лук и тиква. За мизансцен на битката на титаните избрахме Miele Experience Center, разположен в емблематичната сграда Red Apple в София, и то след като отхвърлихме възможности като Бородино, Аустерлиц и Клокотница поради студеното време навън и очевидната липса на готварски пособия на място.

В Miele Experience Center условията бяха не просто добри, бяха почти извънземни. Стоянович беше фасциниран от вертикалния абсорбатор, който изникна в средата на кухненския остров. И справедливо предположи, че с негова намеса може да се пържи дори сафрид в спалнята, което, както знаем, се препоръчва от експертите за начало на любовната игра. Катето Евро изригна емоционално при вида на въртящия се над сребърна купа миксер с искреното: „Искам те, съдченце! Искам те да ми месиш вкъщи и да ми разбиваш яйцата.“ Отварящите се само с допир чекмеджета и шкафове – доминантна тенденция в кухненското обзавеждане, предизвикаха леки тръпки у Стоянович, който се притесни от заклещване на най-скъпото си в тях, но кой ли от нас, несъвършените човеци, не се е притеснявал от различните прояви на техническия прогрес! Истината е, че тъчскрийнът навлиза масово и в кухнята, копчетата са на изчезване и в недалечно бъдеще печките ще започнат да готвят сами. Но дотогава ще продължим да адмирираме уменията на хора като Евро и Стоянович.

И така, след като Катето приветства „опонента“ си с „Ау, Пепи“, а той й целуна ръка – двамата се познават отпреди, престилките бяха запасани и двубоят започна. Или почти, защото преди старта му Катето настоя Стоянович да опита от сладкиша й с маскарпоне, сметана и пияни вишни, който тя скочила да направи в 12 часа предната нощ. Изглежда, че след като си легнала, някой – всъщност Катето директно посочи извършителя, сина й Сашко, актьора Александър Кадиев – изял по-голямата част от сладкиша. Оцеляла малка част от него, която, донесена в кутия, беше напълно достатъчна на Стоянович да му даде оценка десет по скалата от едно до девет.

Докато шоколадът за Черния сладкиш се топеше на паровата фурна, а тестото за соления пай биваше месено на ръка, двамата, както повелява бонтонът, обмениха сведения за кучетата си. Стоянович притежава две, Дончо и Лола, които вече имахме честта да представим в EVA, а Катето – цели пет, непредставени. После разговорът се прехвърли към кокошките на Стоянович, които той отглежда във вилата си край София. Сега какво ги правиш, попита с интерес Катето. Вече нищо, заклах ги, българи нали сме, хора православни, отвърна със смирение в гласа Стоянович. После Катето показа снимки с внучката си на мобилния си телефон, а Стоянович каза, че е разглеждал такива и във фейсбука й. Тя му махна „брашънце“ от носа, а той се притесни какво ще кажат хората. После си спомни за първата им среща. През юни или юли 1980 година Петър и баща му, кинокритикът Иван Стоянович, се излежавали на плажа на Созопол с пряка видимост към Евиния такъв. И тогава на баща му хрумнало да отидат към даляна „Чайка“, който още не бил „засран от изроди, както е сега“ и където се снимал филмът „Оркестър без име“. На даляна имало кръчма, която във филма е увековечена като ресторанта на Миташки.

Пристигането на Стояновичи сложило край на снимките за този ден и дало начало на славна запивка до другата сутрин. Тогава именно Петър, 13-годишен юноша, се запознал с Катето, която била в прелестта на своите 24 години. „Ама хубава бях“, откликна актрисата, която си спомни, че екипът – освен хубав филм – произвел няколко влюбвания и дори сватба. „И сега си прекрасна – отвърна Стоянович. – С баща ми много се обичахте. Той беше слънчев човек, балканска порода, бог да го прости.“ „Като него си“, каза Катето, която вече бъркаше съставките на сладкиша и се чудеше дали да не обогати рецептата с току-що отвореното божоле. Обогати го. После друга част от божолето премина в чашите, които домакините от Miele услужливо бяха поставили на плота, достатъчно голям да побере и тях заедно с продуктите за двойното готвене. Vivе la Bulgarie, каза Стоянович, докато чашата плавно изминаваше разстоянието от плота до устата му. Да припомним само, че той е български патриот и немски възпитаник с френска обиграност, съчетание, което най-добре се описва с обичаната от него фраза „барабар цузамен“.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР