Мерил според Мерил

Изпя ли фалшиво речта си на Златните глобуси Мерил Стрийп?

12 януари 2017

Много социолози вече са го казали – че живеем в свят без авторитети. Мерил Стрийп е една от най-великите актриси на всички времена? Голяма работа! Репортерът на „Ню Йорк Таймс“, когото Тръмп имитира или не имитира, Серж Ковалески е носител на „Пулицър“? Много важно! Доналд Тръмп е президент на Америка? На кого му пука! Всеки може да плюе всеки, да напада всеки, да се подиграва на всеки – публично, открито или пък анонимно, тайно. Никой не е авторитет или е „авторитет за един ден“, не повече. Много скоро ще се появи някой, който ще обори казаното от него – а това в огромна част от случаите не е трудна работа, понеже всяка монета има две страни – и край с авторитета му. Наблюдаваме го всеки ден. На всяко мнение има равно по големина и противоположно по посока чуждо мнение – така можем да перифразираме третия закон на Нютон и да го провъзгласим за първия закон на социалните мрежи. Объркани сме всички, защото за първи път имаме толкова бърз и лесен достъп до толкова много чужди мнения и позиции по един и същ въпрос. И няма авторитет, който да ни каже: мисли така, това е вярното. Или поне да ни изключи интернета. И Слава Богу, разбира се.

Тази година Мерил Стрийп получи почетен „Златен глобус“ на името на един голям кинорежисьор – Сесил Блънт Де Мил, но бе номинирана и в категорията за най-добра главна женска роля за великолепното си изпълнение във филма „Флорънс“, където играе най-фалшивата певица на всички времена. Случайно съвпадение или Създателят за пореден път си разиграва гегове с подопечните си?

Фалшива ли бе речта на Стрийп, гениалната, вечната и свята холивудска звезда, с четири деца, недокосната от клюки и скандали с мъже и голи снимки например – Върджин Мерил едва ли не - най-награждавана, най-обожавана, съвършена, безгрешна, сто пъти „най-" във всяко едно отношение? Дали пък най-сетне и тя не изигра фалшиво една роля? Да видим, че е жив човек, а не икона.

Първо, Холивуд винаги е имал отношения с властта. И как иначе – индустрия, която печели милиарди и която се нуждае от милиарди! Второ, по принцип киното винаги е било някак обвързано с политическото статукво. Не е случайна знаменитата реплика на Владимир Илич Ленин, че „от всички изкуства за нас най-важно е киното“. Използвано е за какво ли не, горкото – за информация, за дезинформация, за манипулация, за оправдаване на войни, за повдигане на дискусии, за прокарване на определена социална политика, за масова „хипноза“... Вероятно не е случайно, че именно на великия режисьор Франк Капра, носител на три Оскара за страхотни и много популярни холивудски комедии, е възложена поредицата „Защо воюваме“ през 1942 г., която трябвало да обясни на обикновения американец защо Америка се включва във Втората световна война. В този филм, особено в частта „Битката за Русия“ руснаците – о, чудо! - са показани като смели и благородни хора, защитаващи родината си, на които Америка трябва да помогне.

Не за първи път и бляскавите церемонии по връчване на награди, гледани от милиони хора от цял свят, се използват като трибуна за изразяване на определени възгледи. Като се започне от прословутия случай с Марлон Брандо, който през 1973 г. изпраща индианката от племето апачи Сачийн Малкото перо да получи Оскара му за „Кръстника“ и да произнесе реч срещу начина, по който Холивуд се отнася с индианците и се стигне до речта на режисьора Майкъл Мур през 2003 г. срещу политиката на тогавашния президент Джордж Буш младши, който точно тогава започва войната в Ирак. Половината от залата освирква Майкъл Мур, другата половина го аплодира. „Ние сме против тази война, засрамете се, г-н Буш!“ – горе-долу такива бяха думите на Мур, преди да му пуснат патетичната музика, която да го заглуши и да го подсети да си седне на мястото. Да не говорим колко речи са произнасяни във връзка с разни екологични каузи, срещу расизма, срещу сексизма... Просто напоследък тези речи зачестиха. Имам чувството, че след изявленията на Патриша Аркет и Ди Каприо миналата година, след протестите около OscarSoWhite, вече и Оскарите, и другите церемонии станаха като Фейсбук и там всеки иска да си изказва мнението, а не само да благодари... За да ги гледаме и обсъждаме сигурно, както и правим. Един дявол знае.

Така че нищо ново под слънцето. Възелът, в който са се преплели Холивуд и Капитала (а следователно и политиката) никога няма да бъде развързан. Ами в крайна сметка преди години един актьор стана президент – Роналд Рейгън. Политиката и шоубизнесът са замесени от едно тесто, мисля си.

Какво направи Мерил Стрийп? Нищо. Или както каза актрисата Джулиан Мур - активира разделението сред американския народ. Поредният случай на уж смело мятане на лично мнение и лична позиция в лицето на аудиторията. Като в онези стари комедии, където хора се замерят с торти. Този спорт вече всички го владеем. Ежесекундно милиарди хора си изказваме личните мнения във фейсбук, туитър, инстаграм – смело или не, умно или не, обосновано или не. По всички въпроси. Вече се впечатлявам само от знания, мъдрост или талант, не от мнения. Понеже мненията – разбрах го със сигурност – нищо не променят. Имаме свободата да ги изказваме и ги изказваме. Понякога намираме съмишленици, друг път – не. И какво? Нищо. Само се разделяме на мислещи по един начин и мислещи по друг.

Все пак ми стана чудно колко хора се впечатлиха от речта на Стрийп, която защитаваше най-баналната позиция на света – ненавист към могъщия властимащ, който мачка и унижава нещастния репортер с увреждания, който пък, както стана ясно, е репортер на „Ню Йорк Таймс“ и носител на „Пулицър“ за журналистика и най-вероятно, като всеки талантлив човек (приемам, че той е такъв на доверие, не съм чела негови материали все още), хич не се чувства безпомощен. Въпреки че принципно това че някой е с увреждания не означава задължително, че е талантлив, или пък че е добър човек, смел човек, честен човек. Това че някой е голям актьор не означава задължително и че е най-умният или най-доблестният. Три пъти мисли, един път реви от възхищение или от възмущение, защото в противен случай обезценяваш и възторга, и гнева си.

Мисля си и друго по повод Мерил Стрийп, пък и по повод други хора с дълговременни блестящи кариери - възможно ли е 30 или повече години да си безапелационно на върха без протекция и без проявена сериозна гъвкавост от твоя страна? Не казвам, че не е възможно, но си се питам ей така.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
5
Дари
21 януари 2017, 04:54

Представете си, че в България стане президент, Митьо Пищова, примерно, ама с много повече правомощия от нашата президентска институция. Който и актьор да излезе да изкритикува тоя избор, няма как да е фалшиво.

4
Силвия
12 януари 2017, 23:31

"Въпреки че принципно това че някой е с увреждания не означава задължително, че е талантлив, или пък че е добър човек, смел човек, честен човек."

Какво значение има дали въпросният човек с увреждания е добър, смел, или честен??? Ако не беше смел, значи ли, че е ОК да си го подиграваш за недъга му? Жената се е ядосала просто защото е недопустимо който и да е човек с недъг да бъде осмиван чрез недъга си.

"Това че някой е голям актьор не означава задължително и че е най-умният или най-доблестният. Три пъти мисли, един път реви от възхищение или от възмущение, защото в противен случай обезценяваш и възторга, и гнева си."

Трябва ли да си най-умен и най-доблестен, за да си изказваш позицията срещу простащината? Ако си страхлив и интровертен, не дай си боже, без доблест, си мълчиш и траеш, и чакаш смелите и доблестните да се изказват???

3
Няма Значение
12 януари 2017, 23:23

В САЩ е напълно нормално и отдавна прието публични личности, включително хора на изкуството, но не само, да изразяват гражданска позиция, без да се притесяват дали е срещу действащ или бъдещ президент. Също така не се притесняват да изразяват подкрепа за президент, чието управление харесват и чиито възгледи относни социални и икономически въпроси споделят. В САЩ никога човек на изкуството не би подкрепил с изкуството си президент или кандидат, ако не му симпатизира. Няма да видите артист или певец да пее на кампания на политик, и свенливо да казва: "ми не, че го подкрепям, ма ми платиха и зат'ва", и после бегом до митинга на опозиционната партия, щото и там са платили. Точно обратното - актьори и певци дават дарения и организират набиране на средства в полза на кандидат президенти, които подкрепят - по този начин си изразяват гражданската позиция. Не обратното - кандидатите да си купуват подкрепата им. Доналд, който все пак е по-богат от досегашните президенти, не е успял да си осигури подкрепа от нито един уважаван творец, нищо че предлага солидно заплащане, и още не знае кой ще пее на номинирането му, което тук е голямо събитие. Холивуд отдавна е ясно, че е с либерални възгледи и няма нищо фалшиво в това да си ги изказва. Ако смятате, че Мерил е фалшива, осъждайки публично действия на бъдещия президент, имате ли някакво доказателство, че някога го е подкрепяла или е демонстрирала подобни възгледи? Иначе на каква база се съмнявате в искреността и?

2
Nina
12 януари 2017, 20:48

Този пост ми попадна в нюзфийда, и дори след прочитането му до край, не мога да разбера идеята на автора му. Очевидно не е доволна от това публични личности да изказват гражданска позиция на публичен форум пред свои колеги и зрители. Очевидно не смята, че да се защити човек в неравностойно положение е нужно, особено ако е известен и талантлив, понеже не бил безпомощен.

В абсолютно недоумение съм, как е възможно интелигентен човек да прави което и да е от горните две твърдения. Първо, човек с физически недъг не е автоматично нещастен, както го иронизира автора. И това дали е нещастен, или не, не дава право на никой да му се подиграва за нещо, което той не може да промени. Второ, това, че е талантлив и успешен, не значи, че не е безпомощен - много талантливи хора се чустват безпомощни пред простотията и игнорантността. Трето, позицията да се изкажеш срещу отявлена несправедливост, особено проявена от кандидат за президент (тогава все още беше само кандидат), не е "банална". Напротив, колкото повече хора се изказват и изразяват гражданска позиция, толкова по-напред ще върви цялото общество към един по-цивилизован свят, в който "различните" няма да се чустват зле поради това, че не са като масата.

За Тръмп е ясно, отдавна сме установили, че интелектът не е силната му страна, и привържениците му харесват това.

Още коментари
ТВОЯТ КОМЕНТАР