Спомен за една кукла, която казва "ма-ма"

30 декември 2016

Имам спомен от детството ми, какъвто, вярвам, имат и повечето от вас. Навръх една Нова Година получих чуждоземска кукла, която затваряше очи и казваше "ма-ма". У нас не се продаваха такива кукли. И ето ясния ми спомен: прегърнала съм до болка любимата си кукла, и не искам за нищо на света да се разделя с нея, а някой ми казва: Не бъди лоша, дай я на приятелчето си да поиграе, виж само как плаче, защото си няма такава кукла.

Отначало се инатях и се скъсвах и аз от рев, когато ми я изтръгваха насила от ръцете, за да "покажа, че съм добричка". После почнах да я давам доброволно, защото знаех какви обвинения ще последват, ако откажа, но сърцето ми се изпълваше с мъка. Важното е, че бях добричка - според очакванията и разбиранията на другите.

С това грешно разбиране, че ако бъда добра към себе си, няма да бъда добра към другите, съм живяла дълги години. Подтискала съм собствените си желания и нужди. Правила съм безсмислени жертви. Започнах да предлагам "куклата" си доброволно, още преди да ми я поискат. Но това ме правеше нещастна. Разбирате, надявам се, че куклата е метафора - тя може да бъде и кукла, и всичко останало, с коeто трябва да зарадваме другите, лишавайки се от нещо, което самите ние желаем. Разбирате, надявам се, че не говоря само за материални неща. А за отношения, приятелства, брак, изневери, любов. Не ви ли се е случвало да давате любов на хора, които не я заслужават, само защото се опитвате да бъдете добри според представата, която сте изградили за себе си? Не ви ли се е случвало жестоко да страдате от предателството на такива хора? Страдах и аз, но възприела веднъж теорията "за другата буза", я подлагах, макар и с неохота, защото бях убедена, че така правят добрите хора.

Днес знам коя съм и какво искам. Вече не се подценявам, не се чувствам виновна, че отказвам. Не искам да живея според очакванията на другите. Защото знам, че няма драма между това да бъда добра към другите и да бъда добра към себе си. Знам, че ако не съм добра към себе си, няма как да бъда добра към другите. Убедена съм, че умението да казвам "не" не ме прави лош човек. Че добрината не е саможертва или героична постъпка, не е несъпротива на агресията. Добрината е състояние на духа. Добрината е онова, с което се храни човешкият дух. Добрината е най-естественото човешко поведение. Тя е онова, което изправя падналия човек. Което лекува рани. И да, което често поставя нуждите на другия над собствените ти нужди. Но тази осъзната добрина не те кара да страдаш, а те прави щастлив. Как се постига тя? Знам само, че не е необходимо да се насилваме да бъдем добри или да се преструваме. Всичко което трябва да правим, е да отворим сърцата си. И там ще намерим любов и към себе си, и към другите. С нея, с тази любов, ще съумеем да поставим другите над нас самите и това ще ни прави щастливи.

Затова моята молитва в навечерието на новата година е за добрина. Моля се да се науча да бъда истински добра, всеки миг, всеки поглед към света, всяка усмивка, всяко действие. Моля се да отворя сърцето си и да го оставя да бъде наранено. Защото такова е човешкото сърце, нали - пътят му към любовта минава през болката...

ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР