Дом за 166 медала

За първи път и само пред EVA едно от златните момичета от националния ансамбъл по художествена гимнастика Християна Тодорова отваря вратите на дома си, запознава ни с двете си сестри и любимото си момче, разказва за приятелството си с Цвети Стоянова и как преди година е напуснала ансамбъла, но Илиана Раева я върнала по пътя към Рио

Таня Георгиева 29 декември 2016

Анастас и Петя с Анастасия и Хриси, средната дъщеря Александра е студентка в Лондон

Снимка: Светослав Караджов

Първият човек, предрекъл, че Християна Тодорова ще стане голяма шампионка, е баба й. „Родена съм през 1994-а, на следващата година Мария Петрова печели третата си световна титла и е последното златно момиче от онова поколение. Била съм само на две, когато баба обявила: „Това дете ще бъде едно от новите златни момичета“ – разказва Хриси.

Когато е 4-годишна, я записват да тренира, за да оправят походката й, защото стъпва навътре. „Никога не съм била от гъвкавите, постигах всичко с много труд. До ден-днешен с напъни заставам на страничен шпагат, ако за другите е лесно, мен ме боли.“ Още като малка в клуб „Илиана“ попада в ръцете на бъдещата треньорка на ансамбъла Ина Ананиева. В една група са с Цветелина Стоянова. „С майката на Цвети, която по-късно почина, станахме приятелки и прекарвахме по цели дни до децата в залата“, спомня си майката на Хриси – Петя, докато ни развежда из модерния дом на семейството в центъра на София. В него освен 81 медала, завоювани с ансамбъла, се пазят поне още толкова, които Хриси печели като индивидуална гимнастичка.

Майката Петя ражда Християна на 19, след 2 години идва Александра, а 10 по-късно и Анастасия. „Беше любов от пръв поглед с Наско. След 3 месеца се сгодихме и заживяхме заедно, 6 месеца по-късно се оженихме и 9 месеца след сватбата се появи Хриси – плачливо, буйно и непослушно момиченце. Укроти се чак когато започна да тренира.“
От този период Хриси помни как учела, хранела се и спяла в колата, защото Петя я водела на английски, френски, пиано и спорт. „Постепенно сама си отся интересите и останаха само гимнастиката и училището“, спомня си Петя, чиято дъщеря е пълна отличничка и тренирайки до 10-11 вечерта, си пише домашните нощем – затова я записват в спортно училище по индивидуален план.

„Гимнастиката ми беше станала непоносима, ревях по цели дни и не исках да ходя на тренировки, но се съобразявах с родителите ми и особено с мама, която въпреки всичко ме караше в залата. А имах и доста контузии – на коленете, на кръста, на 11 години скъсах ахилес, била съм с шини, с патерици. Най-тежката травма беше на тазобедрената става – разяждане на костта, асептична некроза. Ходех и ме болеше, сядах и ме болеше, не можех изобщо да спя, камо ли да си вдигна крака. Цяла година бях на инжекции, на тренировки плачех от болка. Проблемът не отшумя, но свикнах с болката и не й обръщах внимание. В последните години обаче от целия ансамбъл бях с най-малко болежки благодарение на отличната работа на Илиана, Ина и лекарите ни, които много ни пазеха и работеха правилно с нас. Но навремето мама намираше доктори в Гърция, лекарства от чужбина, какво ли не.“ Самата Петя отчита, че вероятно е била „суперамбициозна“, както я определя дъщеря й: „Но това не беше без покритие, имах шесто чувство за нея.“

Бащата Такова предчувствие имала и Илиана Раева. Тя спира 12-годишната Християна да емигрира с родителите си в Канада, където е родена и втората дъщеря Алекс. Вярна на инстинкта си, Раева настоява семейството да изчака една година преди да замине окончателно за Торонто. „Проведох сериозен разговор с Илиана и тя ми обясни: „Много е талантлива, но не искам големи резултати сега, трябва ми за ансамбъл жени. Ако до една година не влезе в националния отбор, тръгвайте.“ След година Хриси попадна в ансамбъла. И останахме“, връща лентата бащата Анастас Тодоров, който на младини е тренирал професионално бокс, а по-късно завършва право и прави успешна кариера.

Семейството приема като щастливо предзнаменование още една случка от онези години. Режисьор от „Шоуто на Слави“ снима филм за Антоанета Стефанова, която тъкмо е взела световната титла по шахмат, и търси кой да я изиграе като малка. В залата по художествена гимнастика го насочват към красивото момиченце, което в този момент стои наказано отстрани. И така Християна, която тогава мечтае да стане актриса, влиза в ролята на световна шампионка.

Това е един от малкото моменти на разнообразие за Хриси, която тренира дори когато всяка година пътува с близките си до Канада. „Заради двойното ни гражданство задължително ходим за по няколко месеца, макар че властите знаеха за дъщеря ми и се съобразяваха с ангажиментите й – отбелязва Петя. – Когато се налагаше по-дълъг престой, не можеше да прекъсва подготовката си и затова Ина Ананиева ни свърза с българската треньорка в Канада Мими Маслева, работила с Нешка Робева. Тя прие много сериозно Хриси и се налагаше всеки ден да пътуваме по 40 минути с кола в едната посока за тренировки – обяснява Петя. – От едно море се прибрахме на втория ден, защото я извикаха в залата. Заради лагери и състезания пропускаше всичките ни рождени дни, семейни сбирки, абитуриентския бал на Алекс... Не ми беше пълно щастието, бях гузна, чувствах вина. Целият ни свят се въртеше около гимнастиката. А можехме от двата стола да паднем на земята, защото рискувахме и бъдещето си в Канада, и образованието на Хриси.“
За да не изостава с уроците, Петя всяка вечер ги готви с нея, в събота идват и частни преподаватели. „Беше ад, защото имах още една ученичка и бебе.“

следваща страница »
2 КОМЕНТАРА
2
Valeri
21 януари 2017, 19:32

В случая амбицията е била на самото дете!Майката само е била опора,подкрепа и силен гръб,на който детето е можело да разчита!И всички видяхме,че е имало защо!Браво на тази майка!Осъзната помощ за бъдещето на детето и още от ранна възраст!А убийците с кадифените ръкавици са майките,които оставят децата си да обикалят по дискотеките пияни и дрогирани,а на другия ден да се хвалят,че децата им учат в елитни софийски училища!!!

1
Ная
29 декември 2016, 14:22

Струваше ли си амбицията на майката? Съдейки по опита за самоубийство на Цвети и полуживота на това момиче - категорично не! Тези майки с тези техни амбиции!... Убийци с кадифени ръкавици.

ТВОЯТ КОМЕНТАР