„Базовият лагер“ на Кремена Халваджиян

Идва уж да смени две-три счупени плочки на пода, но се вдъхновява да направи пълна промяна. Изкъртва целия апартамент до тухла и прави основен ремонт и преобразяване

Елка Влаховска 03 януари 2017

Снимка: Венцислава Василева

Докато посреща екипа на EVA в току-що ремонтирания апартамент на ул. Шипка в столицата, Кремена не сваля мобилния телефон от ухото си. Всичко при нея е в динамика и движение – последни уточнения за заснемането на клип на Криско, как ще стилизира Гала за следващото предаване, с какво ще бъдат облечени Мария и Ненчо в предаването „Пееш или лъжеш“, какво още трябва да се направи по интериора на фризьорски салон и на частен дом, и още, и още... Докато разговаря и организира нещата, сръчно оформя три рамки с декорация за банята, защото „този апартамент ми отне цели шест месеца и го направих между всичките си работни ангажименти“. Идеите, дизайнът, работата с майсторите, изпипването на всеки детайл са изцяло нейни. Това е one woman show.

Идва уж да смени две-три счупени плочки на пода, но се вдъхновява да направи пълна промяна. Изкъртва целия апартамент до тухла и прави основен ремонт и преобразяване. На рождения ден на майка си, която сега живее тук, Кремена „предава обекта“ с шампанско, торта и посадени в саксии цветя на балкона. Не е допуснала никой от семейството да влезе и да види какво прави, докато не завърши всичко до последния най-малък детайл. „Ти си напълно луда“ – коментира Маги със смях. Кремена вижда „цялата картина“ в главата си и организира майстори и доставки така, че в точния момент всичко да бъде готово и поставено на мястото си. Казва, че този начин на работа е резултат от опита й с продукциите на „X фактор“, „На кафе“, „Като две капки вода“, реклами, клипове. Затова нея търсят за дизайн и обзавеждане на домовете си и Гала, и куп други приятели и клиенти, на които не може да откаже, „макар че непрекъснато се заклевам как от следващата година ще го давам по-лежерно“.

„Хрумвали са ми интериори дори от една картина или от един стол и започвам да търся нещата успоредно – в магазини, антиквариати и по сайтове – казва Кремена. – Понякога си седя у дома и до 2-3 часа през нощта разглеждам къщи, основно в Италия. Това е като да слушам музика – всяка мелодия е различна картина, свят и преживявания. Къщата, в която живеем сега, тръгна от едни красиви сервизи на рози, които си бях намерила. Мечтата ми беше за по-светли тонове, за по-романтична визия, малко шаби шик история. Направих я за година и два месеца с всички мебели, поръчани от Италия, и 107 картини за всяко ъгълче – и оттогава няма едно местенце, което да е побутнато.“

Лежерни може би са само съботните вечери на Кремена в клуба й Once Upon A Time Biblioteka, който по думите й тя прави с много емоция и като на шега. „Не ми е била целта бизнес, какво ли съм разбирала от заведения? Но цял живот съм излизала в събота, за да изчистя „черната дъска“, да релаксирам. Цели компании, обикаляйки София, си казвахме, че си искаме нашите парчета – и аз ги убеждавах как ще си направим клуб. Изненада за мен беше, че спечелихме две първи награди за интериор на годината за обществено място. Сега там много се танцува, значи и на по-младите им харесва. Много съм горда, че успях да спася градинката, правена по времето на цар Фердинанд. Там нашите дядовци са си пушили цигарите – как така сега нито да се пуши, нито да има градинка?“

Историята на квартала около Докторската градина е близка за Кремена и гласът й става по-глух и дълбок, когато разказва колко се натъжава от разрухата – целенасочена или поради немара – на сградите, архитектурни паметници в района. В този момент сякаш по чудо невидима ангелска ръка е изключила мобилния й телефон и суматохата на деня е утихнала. 

„Родена съм в къща на булевард Евлоги Георгиев, която е строена през 30-те години на миналия век и е архитектурен паметник, отраснала съм в този квартал – казва Кремена. – Обичам моето минало тук – историята на семейството и на детството ми. Баща ми беше диригент в Софийската опера, а после преподаваше в Италия и изнасяше концерти по цял свят. Когато се оженихме с Маги, отидохме да живеем при него в Италия. Синът ни се роди в град Конелиано в областта Венето и баща ми беше решил да ни строи апартаментче, но аз не успях да видя себе си в тази подредена картина и ме завладя много сериозна носталгия. Сънувах „Евлоги Георгиев“ с плочките към Орлов мост и не можех да се побера в себе си. Натоварихме багажа и бебето на два месеца и се върнахме. Беше по времето на войната в Югославия, много тежко и рисковано пътуване. Търсихме апартамент в квартала, защото сестра ми също се беше омъжила и живееше в старата ни къща. И ето, намерихме това жилище, макар и малко, и си живяхме тук близо 15 години. Бяха бохемски весели времена без мобилни телефони, приятелите ни просто идваха вечер, а майка ми, лекарка, дори след дежурство приготвяше по хиляда кюфтета. Когато се изнасяхме към новата ни къща, ударих страхотен рев. Но тук си остана наш базов лагер. Сега, като мина по улица Шипка, цялото ми напрежение от деня изчезва. В този квартал се чувствам спокойно, а аз съм зодия Рак и трябва да имам моето си място, тежест и корени.“

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР