Крава и бреза

Милена Попова 13 December 2016

Любимата поетеса на Финландия Хели Лаксонен живее в 100-годишна къща без телевизор в напълно безизвестното селце Лапи, пише на диалект, носи гумени ботуши, бере вечерята си от градината, харесва финската поговорка „Щях и попа да взема за мъж, но не го беше еня за мен” и не ще да помни нито един пинкод.

Свежа като утринната роса по тревата пред вратата й, гъделичкаща въображението като домашен ябълков сайдер, тя  мечтае не да е литературен феномен, в какъвто се е превърнала, а  да е „кравешка кожа пред камината.“ Хели Лаксонен е храбра, сърдечна и необикновена и не прави разлика между себе си и едно цъфнало дръвче.

Ето още едно нейно признание в стихотворна форма: „Дотук с поркането на ракия, придърпвам деколтето на ризата да се затуля и повече никога няма да се прибирам под ръка с тъмноок мъж.”

художник Силвия Калоянова
Искам да съм крава под бреза.

Не ща да съм креативна.
Не ща да разучавам нов издателски софтуер.
Не ща да изглаждам връзката майка – дъщеря.
Не ща да нося туй писмо до пощата.
Не ща да звъня на лелката от пенсионното.
Не ща да помня ни един пинкод.

Остави ме да съм крава под бреза.
Метни уморената ми кожа в стаята на дюшемето,
пред кахлената печка.

от стихосбирката „Крава и бреза“ от Хели Лаксонен, ИК „Фабер“. Превод от фински Росица Цветанова и Марин Бодаков

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР