Най-глупавите латински поговорки

30 ноември 2016

„И най-умният си е малко прост” – е казал руският писател Александър Островски и не е сгрешил. На какви мисли се натъкнах само в сборник с латински мъдрости, който една сутрин отворих на случайна страница, както често правят жените, за да разберат какво ги чака през деня и съответно как да се облекат за това, което ги чака! Ето първата „мъдрост”: Justitia civitatis fundamentum, т.е. Справедливостта – основа на обществото (латинска мъдрост с неизвестен автор). Първо – какво, извинявайте, да облече човек като прочете подобна сентенция? И второ – това някаква шега ли е?! Справедливостта била в основата на обществото! Ами точно обратното е май.

Нататък продължих да се натъквам на латински бисери. Ами така де, не само нашите кандидат-висшисти произвеждат бисери.

 

Eligas, quem diligas.

Избирай кого да обичаш. (Цицерон)

Как точно да стане това, драги Цицероне? Обичаш родителите си и семейството си, които не избираш. Да, да, чела съм, че ние избираме в чия утроба да се въплътим и прочие и не че нещо, но изпитвам известни съмнения относно верността на твърдението. С други думи – в тези избори не си спомням да съм участвала. Обичаш децата си – и там положението е същото. Обичаш мъжете си, но ей на, досега аз осъзнат избор в кого да се влюбя не съм правила. Може би някой е правил. Ама нали по принцип влюбването е ирационално, в това му е чарът.

Labor callum obducit dolori.

Трудът ни прави нечувствителни към огорченията. (Цицерон, пак)

Кажете ми, някой от вас трудът да го е направил нечувствителен към огорченията? Можете ли да си го представите? Сигурно нещо е било позамазано там и всъщност старият Цицерон е казал, че ни прави свръхчувствителни към огорченията. Така или иначе вече ще си имам едно наум като ми цитират Цицерон.

Fructus cape cum pane, si vis vivere sane.

Ако искаш да си здрав, яж плодове с хляб. (неизвестен автор)

Нашите именити нутрициолози – всичките, без изключения – твърдят, че плодовете се ядат отделно и то 2 часа преди и 2 часа след хранене или нещо подобно. От друга страна баба ми – Бог да я прости! – живя до 84 години като редовно си похабваше хляб с грозде, хляб с диня и т.н. И не, не е месила хляб от органично лимецово брашно, ами си купуваше заводски от магазина. И аз много обичам хляб с плодове, но толкова пъти най-послушно съм следвала съветите на разни специалисти, че сега предпочитам да обявя поговорката за тъпа, вместо... някой друг, сещате се.

Quid dubitas, ne feceris.          

Ако се съмняваш – не го прави. (Хораций) 

Ето сега и Хораций се изказа! По тази логика аз, пък и мисля не само аз, нямаше да направя абсолютно нищо, понеже в две- трети от нещата, които съм правила или правя се съмнявам и не виждам какво ли ще да е това, в което ще вляза без съмнение.

 

И понеже, докато четях латински поговорки, стана сто часа и вече закъснявах ужасно за една среща, в смисъла от която най-сериозно се съмнявах, навлякох първите попаднали ми дънки със съмнителна чистота и тутакси се изнесох, изпълнена със съмнения как изглеждам и най-вече дали е добра идея това да търсиш съвет как да се облечеш, отваряйки книга с латински мъдрости на случайна страница. Особено когато разполагаш с 15-ина минути, за да се приготвиш и когато отлично знаеш, че няма как да прочетеш сентенцията: „In denim veritas”, т.е. „В дънките е истината”.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР