Федерер за всички, които го пожелаха

Новата илюстрирана биография на най-обичания тенисист в света „Федеграфика“ разкрива източниците на неговата харизма на корта. И извън него.

30 November 2016

Снимка: getty images

Три лета след раждането си на 8 август 1981 г. Роджър Федерер размахва ракета за пръв път. На четири години вече може да вкара в отсрещното поле 30 топки без грешка. Но бъдещият носител на рекорден брой титли от турнири на Големия шлем задълго остава нестабилен емоционално: една от първите му треньорки – Мадлене Берлохер, разказва как малкият Роджър се свирал под стола на съдията след загуба и ре­вял от яд минимум 10 минути. Само едно нещо го ужасявало повече от паяците, змиите и увеселителните влакчета – несъвършенството на корта.

И след като започва да трупа победи Федерер трудно овладява изблиците си. Но за разлика от американеца Джон Макенроу например, гневът му не е насочен към съдиите или към противника, а навътре – към самия него, пояснява Марк Ходжкинсън. Британският спортен журналист е автор на „Федеграфика. Илюстрираната биография на гения Роджър Федерер“ (“Книгомания“), в която прави подробен анализ на успешната му кариера, паралелно с най-важните събития от личния живот. Не пропуска и онзи случай, в който съгражданите на тенисиста от кантона Швиц го номинират за швейцарския парламент, без да го питат – тамошната система допуска избирателите да дописват имена в бюлетината. А Федерер отминава с усмивка шанса да влезе в политиката.

Защо точно това момче от предградията на Базел стига до върховете в спорта и става най-високоплатеният тенисист в историята, без да губи и капка от обожанието на феновете? Защо дори противниците му го харесват? Ето какво казва Пийт Сампрас:  „…Той /Федерер/ не обикаля и не парадира с рекор­дите си. Толкова е скромен. Просто излиза на корта и си играе играта. Не мисля, че Роджър осъзнава колко е велик и какъв шампион е. Той никога не се мисли за нещо повече от теб.“

Търси жената

Има нещо вярно в приказката, че зад всеки велик мъж стои някоя силна и отдадена жена – в случая тя се казва Мирослава /Мирка/ Вавринец. Федерер нарича на шега съпругата си „моят крайъгълен камък”, но наистина цени съветите й относно стратегията, както и насърченията й преди мач. Мирка също има минало на корта.

Родена в словашката част на бивша Чехословакия през 1978 г., Мирослава я напуска още като пеленаче заедно с родителите си, бегълци от  режима. Те отварят магазин за бижутерия в Швейцария, а дъщеря им расте с мечтата да стане балери­на. Това продължава до момента, в който семейството отива да гледа Мартина Навратилова на турнира във Филдерщат, Германия. Удава им се да си по­говорят със звездата, а тя запалва Мирка по тениса. Навратилова дори се ангажира с организирането на първите й уроци в спорта, който ще я срещне с Роджър.

Федерер и Мирка стават двойка по време на Олимпиадата в Сидни през 2000 година. Той я целува я за първи път в последния ден на игрите. След това на нея й остават по-малко от две годи­ни професионална кариера. На 24 години, със спечелени общо малко над 250 000 долара, Мирка се „пенсионира” заради увредени сухожилия на стъпалото.

В периода преди да се роди първата им двойка близнаци тя често застава срещу Роджър като спаринг партньор, присъства и на тренировките, и на мачовете му. Случва се да организира медийните изяви и пътуванията. И в един момент си дава сметка, че може да оказва влияние на световния тенис и без да излиза лично на корта.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР