Славата му избухва между 1982 г. и 2000 г., когато работи за модната марка Benetton и от неизвестна я изстрелва на върха. Как? Разбивайки модела на сладникавите до този момент реклами и внасяйки репортажни елементи, които показват жестокостта на реалния живот. Да припомним кадрите му на момичето, болно от анорексия, на новородено бебе секунди след раждането му с непрерязана пъпна връв, на човешко тяло с надпис HIV положителен, на свещеника и монахинята от Катедралата в Милано, които се целуват под слоган „Любовта, скритата причина за живота“. Срещу рекламите му се водят дела, забраняват ги като нарушаващи човешките права, интелектуалци го анатемосват и бойкотират Benetton. Това не му пречи да продължава да дразни и изненадва. Работи и за Valentino, Esprit и Chanel, за списанията Elle, Vogue, GQ, Harper’s Bazaar, Esquire и Stern.

През 1990 г. прави списанието Colors, излизащо едновременно в 40 страни на три езика, и анализира всичко, за което останалите медии не искат да говорят. През 1993 г. създава Международния център за изкуства и изследвания на модерната комуникация „Фабрика“, в който издава книги, снима за списания, организира изложби за ООН и прави предавания за телевизии. Снима и филми, печелили награди на кинофестивалите в Кан и Венеция. Работил е с интересни личности като Федерико Фелини, Катрин Деньов, Анди Уорхол, Алис Купър, Вивиън Уестуд, Мохамед Али и Пати Смит.

Оливиеро Тоскани беше гост на рекламния фестивал ФАРА, който се проведе за първи път в Пловдив с нов формат и с участието на световни имена от комуникационния бизнес. Оливиеро Тоскани бе любезен да отговори на въпросите на EVA.

В интервю за CNN казвате, че за да провокира късмета си, човек трябва да е готов да скочи от третия етаж. Кой от проектите ви до момента е най-опасният ви скок?

В моята работа всеки ден скачаш от различен прозорец. И трябва да скочиш, защото ако оцелееш, всички ще го видят. Ще викнат, че си късметлия. А ти просто си смел. Най-важно за мен е да бъда свободен. Аз не искам да бъда по-добър от това, което знам, че съм. Знам кой съм и какво мога да предложа. Свободата ми е нужна, за да мога да изпитвам границите на интелигентността си, която не е толкова голяма, колкото бих искал, на таланта си, също ограничен, на волята и на мързела си... защото съм по-мързелив, отколкото ми харесва да бъда.

Нареждате ли работата си с американски затворници със смъртни присъди за кампанията на Benetton против смъртното наказание сред скоковете си? Benetton бяха осъдени в САЩ за тези фотографии, защото се оказа, че много от затворниците не са знаели, че снимките им ще бъдат използвани за реклама.

Работата ми с топкриминалните затворници не беше по-различна от работата с топмодели. Всякакви има – топмодели, топкриминални, топглупаци, топжурналисти. Харесва ми думата „топ“. А по-важното е, че материалът стана топ. Правилно ли е да убиеш убиец? Не мисля, че е. Аз ставам и оставам приятел с хората, с които работя. Със затворниците също. Аз съм много верен приятел. На мен може да се разчита. Следващата седмица ще направя една хубава сесия за италианския ELLE на модели с къси крака. Хубави къси крака с хубави задници! Всеки месец правя 8 или 10 страници за италианския ELLE с алтернативна красота.

Защо се сърдите на красотата?

Въобще не й се сърдя. Тя не е истинска. Това е фалш. Всичките тия модели – те са празни, изглеждат еднакво. Знаеш ли колко хора съм снимал? Много, стотици хиляди. Някои са се съпротивлявали, защото има религии, според които, като снимаш някого, крадеш душата му. Като го чух, вгледах се и усетих в хората това, което не можеш да докоснеш. Истина е – най-сниманите, като фотомоделите, които вие харесвате толкова много, колкото повече ги снимат, толкова по-празни стават и колкото повече ги снимаш, толкова по-празен се чувстваш. В тях не остава нищо, те нямат какво да кажат. Докато я виж човек, когото снимаш за първи път в живота му. Той ще е наистина брилянтен.