Любов по чл. 68

Да живееш със силиконова кукла

Ваня Шекерова 20 октомври 2016

Снимка: Джун Кореа

В Ню Йорк фотографът от Южна Корея Джун Кореа споделя квартирата си със силиконова кукла. Не е единственият, разбира се, но той я извежда на пазар, на пикник, на концерт и я снима непрекъснато, както и себе си с нея. Заживява с куклата няколко седмици след краха на последната си връзка, още докато е студент, през 2014. Превърнал е живота си със секс играчката в специален проект, наречен „Още жива: Ева“. Всичко това зная от сайта highsnobiety, където прочетох и интервю с въпросния фотограф.

Отначало си помислих, че той ловко е изнамерил начин да привлече вниманието към своята особа. И да изкара някакви пари от фотография в условията на жестоката конкуренция в бранша. Снимките на неговата гумена Ева не са кой знае какво като сюжети, интригуващ е обектът, стилизиран така, че да изглежда като жив, дори да изцежда някаква емоция. Признанията на Джун Кореа, че снима кукли от 15 години, тъй като още от дете се опитва да вникне в тайния им свят, обаче са последвани от споделянето на тъжната истина, че той всъщност е самотен, зверски самотен. „Имам активен социален живот, но се събуждам сутрин сам в леглото си. Винаги ме посреща празнота, когато се прибирам у дома от работа или от парти. Чувствам се самотен дори и сред тълпата, а хората, моментите и спомените, които бих искал да са с мен вечно, ме напускат, умират или си отиват. Затова ми стана интересно да снимам кукли, защото приличащите на хора неодушевени обекти никога не си отиват от мен.“

Не зная дали да му вярвам, че си е купил куклата само за да стартира своя фотопроект „Още жива: Ева“, все пак секс играчките, каквито са и най-добрите приятели на жените, вибраторите, се пазаруват от други подбуди и потребности. „Връзката“ с тях идва да запълни някакъв дефицит – на близост, на любов, на нежност, най-вече на секс. Макар че не зная наистина каква взаимност можеш да постигнеш с изделие от силикон, дори и то да има прекрасни дълбоки самурени очи. Помоему по-добрият вариант е котка или куче, дори змия.  Според Джун Кореа обаче всяко живо същество един ден си отива, ама куклата дали е вечна, дали няма срок на годност? Нямам неговия опит с куклите, не зная какви са гаранционните им условия и дали все пак няма опасност една играчка, която се използва интензивно, да се износи и дори да се повреди непоправимо, т.е. да си отиде и да остави притежателя си, влюбения в нея, отново и дори два пъти по-самотен. И се сещам за нещо, което толкова ме порази преди време – някакви американци естествено бяха спретнали успешен бизнес с камъни, които продавали като домашни любимци. С подробно описание на произхода им и с указания как да бъдат обгрижвани – къпани, завивани, приспивани, разхождани... За хранене не става дума, но това беше изтъкнато като предимство на камъните пред косматите и пернати питомци – отглеждането им е сравнително евтино, тъй като не ядат и не отделят. Е, малко по-студени са и не се бутат да те гушкат и ближат, но някои хора тъкмо това не обичат у котките и кучетата. Освен това камък, ако не го запратиш нанякъде, няма как да те напусне, нали?

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР