Добре дошли в къщата на въображението
„Бях жълт плевел, поникнал в пукнатините на града”, казва авторката на световния бестселър „Къщата на улица Манго” Сандра Сиснерос
14 October 2016
Сандра Сиснерос получи и Националния медал на САЩ за изкуство за приноса й в американския разказ, връчен й лично от президента Барак Обама.
61-годишната писателка Сандра Сиснерос е непозната в България. Отвъд Атлантика обаче я боготворят – мексиканка по кръв, тя е сбъднатата американска мечта. Носителка е на куп престижни награди за литература, а през последния месец получи и Националния медал на САЩ за изкуство за приноса й в американския разказ, връчен й лично от президента Барак Обама.
Да е различна и да не следва чужди пътища, а да налага собствен модел, е запазената марка на Сандра Сиснерос. Житейската й пътечка започва на 20 декември 1954 г. в един от кварталите на Чикаго. Пътят й в литературата – само десет години по-късно, когато малката Сандра прописва стихове. Завършва католическо училище за момичета и там съчинява поема за Виетнамската война. Преподавателите й я окуражават и Сиснерос става главен редактор на местното литературно списание.
Днес писателката се усмихва на тези първи опити и казва, че същинската й работа в литературата започва през 1974-а. Тогава тя за първи път напуска многобройната си мексиканска фамилия и се мести от Чикаго в Айова Сити, за да се запише на курс по творческо писане. В щата Айова латината от Чикаго изпада в цивилизационен шок. Тук семействата живеят в къщи с просторни дворове, а тя с шестимата си братя и родителите си обитава апартамент в жилищна сграда. Спомените за детството й имат твърде малко общо с тези на колегите й и тя не крие, че в този период е аутсайдер. „Срамувах се, когато говоря пред класа, затова избрах да мълча”, разкрива Сиснерос в интервю.
Повратният момент идва, когато един от преподавателите дава за прочит книга на тема „Къщата на въображението”. В нея авторът сравнява местата за съхраняване в паметта с помещенията в една къща. Спомените са складирани на тавана, в мазето, по стълбите. Това озадачава Сиснерос, защото нейната концепция за къща се изчерпва до апартамент на един етаж. Семейството й никога не е имало друг тип жилище. Тя не се е ровила в скринове на тавана, стълбището е публично място, използвано от всички. А подземието... там обитават паяци и плъхове. Със сигурност на тези места никой не би искал да складира нищо. А във въпросната книга се казва, че къщата на въображението е познато и удобно място. На Сандра обаче й е напълно непознато и не може да обрисува къща като тази.
В този момент Сандра осъзнава, че е различна и че тъкмо в това е силата й. „Реших да пиша за нещата, които моите съкурсници няма как да напишат и моето писане придоби глас”. Започва да описва детските си спомени с езика, който чува всеки ден от името на мексиканско-американско момиче в САЩ. Смесва думи и изрази на английски и испански.
През 1978-а, когато се дипломира от Университета в Айова, Сиснерос вече е написала няколко кратки истории. Започва работа като възпитател в латино училище в Чикаго. Учениците й споделят живота си, тя слуша и записва историите им. После наслагва части от тях в собствените си текстове. Получава се колаж от истории, в които миналото на героите е променено, за да пасне на настоящето.
Днес Сандра Сиснерос е сред най-важните имена в съвременната американска литература.