Къщата в Лозенец

В Лозенец Белослава живее от май до септември от 20 години насам. Менажира своя хотел „Виларте“. Често вечер има концерти. Понякога с Евгени ходят в техни любими ресторантчета в Царево, Ахтопол, Варвара или ако има хубав филм по телевизията, остават с радост вкъщи. Обичат хубавите филми. Друг път канят на гости приятели и Белослава готви.

„Много хора припознават лятото с мен – обяснява тя – и всички знаят, че съм тук. Идват много и всякакви наши близки, мои колеги, колеги на Евгени, съседи.“ Местните ще ги познаеш по това, че ходят боси и ако някъде има счупено стъкло, се предупреждават. Никой не си глади дрехите и никой не се заглежда в другите. „Това не е поза – пояснява Белослава. – Това е начин на мислене, на живот, на спокойствие.“ По-късно мъжът й Евгени споделя, че когато дошли през 1996 г., на това място имало гола поляна. Купили я със седмина приятели, за да си сложат караваните, защото все ги гонели от къмпинг Юг. После продали караваните и вдигнали седем къщички. Евгени нарисувал тяхната на салфетка (така скицирал и хотел „Виларте“). „Избрахме къщата да е тук, за да ни е близо морето и да слизаме по-лесно по скалите до него – обяснява Белослава. – На следващата година се роди дъщеря ни Божидара. И така се започна. Всички, които бяхме в началото, сме си още тук. Само децата са пораснали.“

Следобедни целувки

Ритуалът, който обединява южните хора, се нарича „сиеста“ – задължителната почивка след дългия обяд. „И аз много я уважавам“ – казва Белослава. Случва се дори ако й се доспи на път за участие, да се отбие от магистралата, да затвори очи за 10-15 минути и след като се освежи от съня, да продължи. На морето винаги спи. След един следобеден сън погледнала през прозореца и на ръба на скалите видяла момче и момиче, които се целували, целували, целували. Белослава го разказва и гласът й става още по-мек и унесен. Това, разбира се, веднага я вдъхновило да напише песен. Най-голяма част от песните си е написала тук – в тази къща, през лятото.

Дара

Докато си говорим, се появява дъщеря й Дара с огромна купа с нарязана диня и чиния с вкусно козе сирене, купено от близките села в Странджа. Дара е карала кайт с баща си. Използвали са вятъра, който излиза всеки следобед след 17 ч. Пристига загоряла, със спортна фигура, цял бански, много хубава с 19-годишната си младост. Приели са я да следва в Художествената академия в София и избирала да остане в България. „Ние уважаваме желанието й. Щяхме да я подкрепим и ако беше решила да учи в чужбина – казва Белослава. – Съвременните хора са номади. Никога не сме настоявали да прави нещо на всяка цена. Тя ни е приятелка.“ Дара изчезва навътре, някъде в къщата.

Детето в семейството

„След едно нейно заминаване – включва се Белослава – отидох при мама и татко и се разплаках. Бях разбрала защо ми звънят. Защо мама не спи в три часа, когато аз пея. И ме моли да пусна съобщение дали съм се върнала, дали всичко е наред, дали съм добре и къде съм. Моли ме да не пътувам до София нощем, да не се прибирам, да оставам да спя на мястото, на което съм пяла.“ Двете с Дара са много близки, продължава Белослава. Дъщеря й й споделя всичко – радости и проблеми. Много им е хубаво, когато са заедно. „И знаеш ли колко интересно – когато отказа да дойде на концерта ми в НДК през декември заради някакви много важни за нея неща, не й се разсърдих. Приех го спокойно. Доволна съм, че не съм поставила в центъра на нашите отношения моето его и професия, защото егото и суетата похабяват всички, особено в нашите среди. Понеже и аз, и Евгени не се появяваме в публичното пространство, никой не знае каква скала стои до мен. Евгени е зодия Стрелец, Дара – Лъв, а аз – Рак. Те двамата са много силни. Понякога аз се оказвам детето в семейството, защото съм емоционална. Даже Дара ми казва да се стягам, като ми се насълзят очите. А на Евгени му се сърдя, че не е достатъчно романтичен. Той е романтичен по неговия начин и слава Богу, защото е добре аз да съм си жена, а той да е мъж.“

Любовна история

Евгени разказва, че помни жена си от малка. Баща му бил плакатист в театър София, където играела актрисата Анета Сотирова, майката на Белослава. Евгени забелязал Белослава на представления, помни я от едно море. Бубето била на 12 години, а той – на 18. „Бях в шести клас – потвърждава Белослава. – Моите родители бяха на гости при неговите в къмпинг Веселие. Евгени спеше в караваната и знам, че беше добър сърфист. Още си спомням как го видях, когато пристигнахме – излезе от караваната и потегли със сърфа в морето. И край! Той беше моят избраник. Живеехме на една улица. Той тичаше с един черен вълк. После минаха години, срещнахме се на един концерт и го попитах дали ме помни. Той ми каза: „Как да не те помня?“ Поведе ме през тълпата и оттогава не се пуснахме.“ „Винаги съм я забелязвал – добавя Евгени, – но я видях както мъж вижда жена преди двайсет години. Връзката ни беше бурна и бързо решихме, че ще живеем заедно.“