Лятото живее при Белослава

Разговорът с Белослава не може да бъде само интервю – той е пътуване в черно-бели и цветни спомени, с рецепти за най-вкусните ястия, с красива музика, с интересни истории, разказани със сладкия като смокиня глас на певицата

Лилия Илиева 13 октомври 2016

Снимка: Александър Осенски, артдиректор Биляна Савова

Белослава е лице на кампанията на EVA "За едно добро". "Вярвам, че набирането на средства за един мобилен ехограф за диагностика на онкологични заболявания ще допринесе за щастието на хиляди жени и на техните семейства. Вярвам, че доброто се случва не само на Коледа и че чудото да бъдем добри е целият смисъл на нашето кратко земно пътешествие", каза тя.

В края на лятото гостувахме в дома й на брега на морето в Лозенец. Белослава е водопад от къдрици, смях и нежност. Тя говори с детски глас, излъчва любов и топлина. Прегръща те преди да сте се запознали и ухае на лято, на сол, на цветя. Кожата й е добила цвят на карамел, роклята й е бухнала, краката й – боси.

Разбрахме къде живее лятото. У Белослава, в края на Лозенец, на морето. Дотам се стига по малка пътечка, която се спуска директно към морските вълни под тунел от зеленина и вляво е дървената врата за дома. Когато се отвори, блясва ослепителната усмивка на певицата.

Белослава е дете на лятото. Родена е на 10 юли и слънцето е в очите й, в желанието й да твори красота, в естествения й начин да излъчва хармония и мекота. Белослава е уют. Домът й е „вкъщи“. Там има три кучета, които веднага те наобикалят и искат да се гушкат, букетчета от лавандула, розови полски цветя и бял кантарион във вазички буркани, колекция от пясъци от различни пустини, миди и раковини, картини и пластики на мъжа й Евгени Йонов. Цари лек артистичен безпорядък и дори и в най-голямата жега винаги има място със сянка и хлад. Толкова e хубаво, че не искаш да си тръгваш, точно така, както не искаш да свършва лятото.

Безвремие

Във въздуха усещаш, че тук, на брега, живее не само лятото, но и безвремието. Бубето, както я наричат близките й, веднага ни кани на дълга дървена маса под навес в градината. На масата има глинен поднос с малки тикви, които след седмица ще бъдат напълнени с боб и сготвени. След съвсем кратко време се появяват и домашна лимонада, малини, солети с пармезан, изкиснати във вода пресни бадеми, разноцветни чаши и охладено бяло вино. Разговорите ни поемат по своите пътища, погледите ни се отпускат в гледката към морето и времето спира. После се разпилява в различни реалности, криволичи покрай най-вкусните ястия с аромат на масло и уханни подправки, покрай красива музика, черно-бели и цветни спомени, покрай филми и пътувания и отлита като птиците от татуировката на дясната ръка на Белослава, издигнали се над залязващото слънце. 

Ранните сутрини

Хубавият живот не зависи от това къде си, а как можеш да си направиш света така, че да се чувстваш добре.
Белослава се смее. Докато разговаря с теб, те докосва, дори на моменти подпира глава на рамото ти. Когато е в София, става в седем-седем и половина. Усмихва се: „Ранните сутрини са най-хубавите. Всички спят. Кучетата са много щастливи, че отиваме на разходка. Когато се върна, кафемашината леко покъкря. Седя. Гледам си в една точка. Подреждам си деня.“ Когато пък е в летен режим се наспива. Всяка сутрин плува около километър и половина до скалите на отсрещния край на залива. От солената вода косата й става още по-къдрава. После приготвя закуска.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР