Миленита без прикритие

За децата си, за ужасните си качества, за добрите и лошите решения, за моногамията и новите си приключения – Миленита пред EVA

eva.bg 09 October 2016

Милена Николова – Миленита е едно от най-харизматичните лица на българската музика и кино от началото на 21 век. Не можете да сбъркате специфичния мелодичен речитатив на песните й, нито забавните и винаги леко „шантави” текстове, нито необикновените й сивосини очи. Миленита е автор на няколко парчета от саундтрака към филма на Зорница София „Мила от Марс”, а в творческата й биография има две филмови роли като и двете са култови – на Лора в „Лора от сутрин до вечер” на Димитър Коцев-Шошо и на барманката Адриана, любима на Косъма (Александър Сано) от сериала „Под прикритие”.

Родена е в Куба, живяла е в Мексико, Испания и Америка. Завършила е право едва 19-годишна. Има три деца като най-малката й дъщеря, Ая, е едва на пет месеца.

Сега можете да гледате Миленита като водеща, заедно с колегата си Александър Сано, на „Без прикритие” - онлайн шоу, изградено изцяло върху най-добрите, най-вълнуващите и най-запомнящите се моменти от култовия сериал „Под прикритие”. Всяка неделя можете да гледате нов епизод на „Без прикритие”.

Промени ли участието ти в „Под прикритие“ по някакъв начин живота ти и ако да – в каква посока?

Чак живота – не знам. Във всеки случай се научих много елегантно и телегенично да сипвам лед в уиски, без да опръсквам всичко наоколо.

Ти си водещ на онлайн шоуто „Без прикритие”, разкажи ни кои са най-запомнящите се за теб моменти от снимките му?

Незабравимо ми е. През живота ми не са ми се случвали толкова гафове накуп. Сега естествено вече ми е смешно.

Признаваш, че си тежък характер, а тежкият характер предполага ужасни качества. Личният ти топ 3 на най-ужасните ти качества?

„Къде са ми ключовете?”, „Къде ми е телефонът?”, „Къде съм?”

С какво е различно майчинството в различните възрасти? Някога мислила ли си, че ще имаш три деца?

Не възрастите са различни, а децата. Винаги съм знаела, че ще имам поне три. Сега се отучих да казвам „моите” деца, „имам” деца и т.н. , защото вече знам, че нито са мои, нито ги имам. Те си имат собствено светоусещане още от бебета и са съвсем различни от мен. Дори и това, 5 месечното, с което сме заедно почти денонощно.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР