Парченце есен под езика за късмет

10 October 2022

Свърши септемврийското разсейване, когато още успявахме да живеем в лятото. Октомври отвсякъде си е есен.

Фризерите за сладолед по морето са наполовина пълни с паламуд.

Най-сетне свестни ябълки.

Дъждът е толкова добра причина да си останеш вкъщи в неделя, да не трябва да си весел, ведър, бодър, жизнен, разговорлив, организиран. Най-сетне с чиста съвест можеш да кажеш здравей на добрата стара меланхолия, да я облечеш като стара жилетка и да се свиеш с нея на дивана.

Купуваш си страхотен нов чадър и дори не обясняваш защо.

Мирис на мокри листа. Първи струйки дим над комините. Някой някъде преди хиляди години е минавал оттук и е усещал същото – мирис на есен.

Лятното примирие свърши. Доцентите по спам и професорите по пиар пълнят пощенските кутии като пълноводни реки – язовир. До Коледа нещата ще прелеят.

Забравили, че са хотелиери, ресторантьори, хазяи, гларуси, мъжете от малките крайморски градчета отново стават рибари. Говорят за силата на вятъра, за мрежи, оплели се във витлата, за студа в лодката в 3 сутринта. Мъже.

Прегръщаш дърво, а то те засипва с листа като утешение.

Хората летуват, раците зимуват, а кой есенува?

Всеки път като минавам край училищен двор, гледката на крещящите, тичащи и ядащи пица в междучасието хлапета ме зарежда. Но все пак винаги си казвам – колко е хубаво, че не съм на училище. Не го обичах и това си е.

София, на изхода от лятото, има няколко добри нови графита. Любимият ми е „Срах!” Оценявам радостта и искреността в посланието.

Есента е градски сезон, жълтите павета са най-красиви мокри. Друг въпрос е колко те пързалят.

Преминаваме на червено.

Вернисаж в двора на галерия. Изисканите разговори на чаша шампанско се смесват със силната миризма на печени чушки от съседен балкон.

Понякога сутрините са толкова студени, че ти идва да наметнеш с нещо топло момичетата по бански, останали тук-там по билбордовете.

Пак тръгваме на премиери, пърформанси, инсталации, рекламни партита и само някои щастливци тръгват по следите на лятото.

Духаш във въздуха и виждаш облачето пара. Жив си, значи.

В Гърция се готвят да берат маслините. Усещате ли аромата на пресния зехтин?

Подритваме кестени. Слагаме ги в джобовете си. Има нещо съвършено в лъскавата им твърдост, има нещо съвършено в есента с нейните приглушени звуци, мека светлина и цвят на мед. Сложете си парченце есен под езика и я оставете да се разтопи. Запомнете вкуса й, защото догодина ще е различен.

 

ВИЖ КОМЕНТАРИ
4
Linda Hristova
19 October 2016, 10:56

Hello Adriana I have been trying to contact you for 2 weeks now by telephone and email but I cannot get a reply I have something of interest I would like to discuss with you. I really do think it would make good reading , could you please contact me by Telephone 0879230983 or my email [email protected]. Regards Linda Hristova

3
само гларус
08 October 2016, 18:07

Много поетично и топло, но най-якото е, че гларусите отново стават ркбари!

2
Тону
04 October 2016, 20:04

Върна ми усмивката и любимият мирис на печени чушки

1
AVA
04 October 2016, 11:50

Това е най-красивият и вдъхновяващ текст, който съм чела тук! Благодаря!

ТВОЯТ КОМЕНТАР