С две думи, тя е единственият български журналист, бил на толкова много опасни места по света. Затова няма какво да се чудим на смелостта, с която Елена подходи към предизвикателството да роди дете, вече прехвърлила 50 години. При това го направи, както прави всичко останало в живота си – без да развява буйна грива, да бие тъпана и да привлича вниманието върху себе си.

За тази именно смелост говорим с Елена сега – когато Тео заема своето огромно място в живота на двойката, където има много приключения, много изкуство, много споделени интереси и много любов. Няма единствено телевизор, а в последно време Елена е и без телефон.

Каза, че докато си в майчинство, трябва да завършиш книгата си.

Да, книга за последните пет години, в които снимах в Турция, Украйна, Израел, Сирия, Сомалия. Правих няколко фотоизложби, сега ще ги събера в албум. Ще има малко публицистика и кратки текстове. Мога да го правя, тъй като Тео е изключително спокойно и добро дете и нямам никакви проблеми с отглеждането му. Пък и Пламен много помага – той го къпе, прави му масажи и гимнастика.

Защо не кърмиш?

Защото с Пламен не можахме да се разберем кой да го прави. Всъщност сериозният отговор е, че това беше моят избор.

Сега, като имаш дете, замисляш ли се повече дали би тръгнала към район на военни действия?

Замислям се, но не би ме отказало. Журналистиката не е авантюра и снимките в нестабилен район изискват добра предварителна подготовка, проучване, събиране на много информация. Смисълът е не просто да се намали рискът, а да се свърши стойностна работа. Защото днес за един журналист не е трудно да отиде в която и да е точка. Всичко е въпрос на добра логистика и средства. Същественото е с какво ще се върнеш от там. Работата на терен изисква и изключително много енергия. Не физическото оцеляване в конфликтни райони е основният проблем на журналистите днес, а способността да се ориентират в обстановката. И да бъдат почтени.

Вероятно ако работех за телевизия, вече щях да съм в Турция. Пламен ме подкрепя в работата. Казва, че ще се грижи за Тео, ако отсъствам. Смятам, че е много важно как възпитаваш едно дете. За него не е от значение единствено да е нахранено и в добра физическа форма, а каква е ценностната система в средата, в която расте. За един родител не е кариеризъм да продължава да се интересува от професията си така, както преди да има дете. А Тео е заобиколен от любими хора. Така че има на кого да го оставя за десетина дни, за да се снима едно журналистическо разследване. Даже се обадих на оператора, за всеки случай, да го питам къде е и дали има поети ангажименти.

Ама в Турция е опасно, не смяташ ли?

В смисъл дали Тео няма да остане без майка ли? Имам усещането, че синът ми ме закриля. Ние сами си го гледаме, за да получим максимално от неговата енергия и той от нашата. Случвало се е Пламен да го води по обекти или в офиса. Аз веднъж го оставих в гримьорната на телевизията. Мисля, че не трябва да изолираш детето, като го държиш предимно у дома, в една изкуствена среда... Разбира се, всичко е въпрос на мярка, но ако смяташ, че принасяш в жертва работа, любимо занимание в името на детето, то съм убедена, че това няма да е от полза за него. Едно дете трябва да има родители, изпълнени с енергия и с мечти. Може не всичко да е идеално, но е важно да не спираш по пътя.

На кой поред опит за зачеване инвитро успяхте?

На ентия. Когато казах на Пламен, че съм бременна, той отвърна „знам“. Каза, че е имал предчувствие, че този път сме успели.