Созопол е свобода

В слънчев вълшебен ден EVA гостува във ваканционен дом в Созополис, за да вземе с пълни шепи от магията на лятото, красотата на морския залез и вятъра в косите при скорост 45 възела в открито море

Елка Влаховска 05 September 2016

Снимка: Светослав Караджов

Посреща ни Царина Рускова в дома на майка си, къща, надвиснала над скалите, с невероятна гледка към морската шир и Созопол. Тя е част от ваканционния комплекс Созополис, изграден по интелигентен начин, който запазва архитектурната традиция на старата созополска къща. Още пристъпвайки прага на този дом, те обзема чувството, че захвърляш грижите на софийския делник далече. Тук няма условности и преднамереност, има пространства, които дишат, панорамни гледки от огромните прозорци и открити тераси, на които чашата бяло вино или коктейлът с джин предизвикват разговори, пълни с вълшебен смисъл, забавни асоциации и лекота. Свободата те залива като прилив на морето.

Царина разказва как преди години, посрещайки джулай морнинг на скалите с приятелка, по изгрев слънце я обсебва мечтата някой ден да има къща в Созопол. Мястото за нея внушава усещането, че тук могат да се сбъдват всички желания. Не вярва, че това е възможно, докато майка й не я изненадва с новината, че е решила да купи къща в Созополис и това е първият продаден имот във ваканционното селище. По това време Царина учи право в Сорбоната и с нетърпение чака завръщането си у дома. Сега със съжаление отбелязва, че професията не й дава възможност често да се отскубва от работа и да идва в Созопол, но когато се случи, се отдава докрай на удоволствието от това да захвърли строгите костюми и обувките на ток, за да се впусне в приключенията на лятото.

„Тази къща е направена за приятели – казва Царина. – Няма нищо по-хубаво от споделянето на красивия морски залез. Тук разговорите са различни, не са за работа, а за мечти. Обичаме да правим партита, всеки се маскира, кой като пират, кой като принцеса – и става много весело. Хубаво е да влизаш в различна роля.

Ние заредихме и интериора с мечти и спомени от пътувания. Картините пък в по-голямата си част са от созополски художници. Градът те зарежда със своите малки дюкянчета и галерии, както и с разказите на старите морски вълци. Аз обичам да се разхождам, дори и в най-голямата жега, в Стария град и да разговарям с местните хора. Те винаги имат по някоя сърцераздирателна история как красива жена е разбила сърцето им в младостта и те живеят на милостта на бурите и ветровете (смее се).

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР