Първите коли идват преди 8, за да могат да разпънат масите си навреме. „Работното време“ на пазара е от 8 до 12, а точността, както знаем, е кралска учтивост. Дани и майка му Трейси от Норфолк подреждат под капаци и в кутии кейкове, сладки и солени пайове и абсолютно прекрасни на вид торти. Преди година семейството е отворило чайна – Tea Room, в близкото Елхово, където предлага въпросните вкуснотии. Така елховчани може да са спокойни, че ако някой ден Нейно величество кралицата посети града им, ще има какво да сложи към чая си в 5. Дани е на 21 и е завършил гимназията в Елхово, което прави добрия му български особено мек и изразителен. Бахти и мухитье, казва той непринудено, докато разгонва насекомите, които също като нас много държат да надникнат под капаците. Питаме го какво представляват изложените пейстри – тесто с английски кайма, обяснява ни той. А английски кайма е направен хубаво с телешки месо. Разглеждаме пайовете с гъби, кашкавал и яйца, чок кейк фъдж филинг, шортбред и чънк ъф джинджър бред и накрая си взимаме фрут пай – кошнички от маслено тесто с богат черешов пълнеж. Аз ги ям затоплени и със сметана, казва Дани, а ние стискаме палци чаената култура в Елхово да процъфти и бизнесът на Трейси Джейн Пекъм да върви по масло и сметана. Жалко все пак, че Tea Room не е някъде близо до Графа и „Алабин“!

По диагонал Сюзън Хел е изложила върху покривки своите парцалени кукли. За Сюзън, която идва от Малта, правенето им е хоби. Не иска да го превръща в бизнес и затова не ги предлага в интернет. Изработката им е чудесна, а цената тройно по-ниска, отколкото ще ви поискат за парцалена кукла в София, затова веднага купуваме Миранда – приятна русокоса русалка в бежов аутфит и с перлена огърлица. Сюзън живее в село Ружица, където няма интернет, и това много й харесва. Единственото, което й липсва там, е морето. Освен Ружица, научаваме и имената на много други села в България. Дани и майка му живеят в Княжево, Джули е от Драма, Марк от Лийдс сега е от Светлина.

Греъм, някога от Оксфорд, помага на Дейвид Морган от Хотница, Великотърновско, в разсадника му за цветя и храсти „Морганс Плантс“, който Греъм нарича „ясла за растения“. Дейвид има 35-годишен стаж като градинар и е облякъл екипа си във фирмени фланелки. А Греъм е в България от 11 години и казва, че не се интересува особено от британската политика. Не е гласувал и на референдума за Brexit. Ние си имаме наша политика с Борисов и другите, казва той. Струва ни се все пак, че леко се усмихва. За мнение за Brexit ни насочва към съседната сергия.

Там зад кашоните с книги са Карън и Крис, които държат английската книжарница The Book Cave във Велико Търново. Книгите са втора ръка, но добре запазени. Карън като че ли е чакала само кодовата дума „Брекзит“ и от устата й потичат думи като бъркотия, ужасия, кошмар. Ядосана е на начина, по който са протичали и двете кампании – за оставане и излизане от Евросъюза, защото са внушавали страх, страх и страх. И че хората са забравили какво значи война и затова с такава лекота посягат на обединена Европа. Била впечатлена от майката на съпруга си, от която очаквала да гласува за излизането. Бабата обаче подкрепила оставането, както обяснила – заради внуците си. Карън и Крис са от сравнително многобройна британска колония във Великотърновско, но за продажби разчитат не само на нея, а и на студентите и туристите в града. Най-ценната им книга според тях не е роман на любимия на Карън Тери Пратчет, а албум със съветски автобусни спирки. Какво да ги правиш – англичани! Те винаги са били толкова ексцентрични.

Станало е някъде 10 и половина и при положение че сме тръгнали от София преди 6 часа, усещаме обеден глад, който ни отвежда в Никс бар. Бившата неугледна селска кръчма се е превърнала в неугледна и-аз-не-знам-каква-като-дизайн кръчма, обаче с изрядна тоалетна. Юниън Джак, британското знаме, е закован над бара, по стените причудливо са накачени предмети от българския селски бит, като дървени лъжици, паламарки и т.н. Вместо герои на Елин Пелин и Йордан Йовков по масите са насядали розовобузи британци, а собствениците, които също не приличат на Сарандовица и са известни като Стивс бенд, отнасят от масите пластмасовите чинии с останките от фул инглиш брекфъст с прилежащите му бекони, бобове и пържени яйца. В този своеобразен кът на българо-британската дружба се носи Sunny Afternoon на любимата банда The Kinks. Към менюто влизат импровизирано откъснати хартийки, срещу които отвън пред кръчмата получаваш coffee or tea. Чаят, естествено, е черен и с мляко. Английският порцелан е изместен от чаши за еднократна употреба, но на сергията в съседство виждаме три наистина красиви порцеланови чашки. Не ги купуваме веднага, а 15 минути по-късно тях просто ги няма.

Срещаме Даниела и мъжа й Пламен, които първоначално объркваме с британци заради маорските татуировки на Пламен. Те са от редовните и ентусиазирани посетители на пазара в село Добрич, за който идват от дома си в Лозенец. Двамата, без да мислят много, се спазаряват на една от масите за панер и боядисана в зелено старинна ютия, с която Агата Кристи веднага би убила някой от героите си. Даниела ни обяснява, че са имали истински удари тук като тенджера за варене на пара за 8 лв., която в Англия струва 90 паунда, интересни стари книги и монети.