Изабел Юпер Плашещата богиня

Най-европейската от всички европейски актриси

eva.bg 04 July 2016

Заради категорично заявения и последователно спазван през годините отказ да говори за личния си живот актрисата Изабел Юпер, една от националните икони на Франция, отдавна се е превърнала в истински кошмар за журналистите. До такава степен, че веднъж един от интервюиращите й признал: „Страхувах се от интервюто си с вас повече, отколкото от това с Мадона“. Изабел Юпер го приела като комплимент.

Познаваме я от филми като „Плетачката на дантели“ на Клод Горета, „Мадам Бовари“ на Клод Шаброл, „Лулу“ на Морис Пиела и „Пианистката“ на Михаел Ханеке. На филмовия фестивал в Кан голямата звезда на френското кино участва в състезателната програма с филма Elle на режисьора Пол Верховен, известен с филми като „Робокоп“ и „Първичен инстинкт“. Как е прелъстил най-европейската от всички европейски актриси така и не става ясно. Юпер казва, че е била изкушена от ролята. В Elle тя играе жена, която е нападната и изнасилена в дома си от непознат. Самата тя обаче и нейното семейство са затънали в грехове, предателства, изневери, тайни и лъжи. Изабел играе така, че поставя Верховен на колене.
EVA издири и намери десет интересни факта от живота на тази изключителна актриса.

1. Пробива в киното с две роли едновременно. В тийнейджърските години е изключително отегчена от училищния живот и мисли само как да го напусне. На 16 отива до едно от филмовите студиа в Париж, чука на вратата и иска роля. „Така правехме тогава“ – казва Юпер. Майка й я подкрепя в решението й да стане актриса и Изабел прави няколко малки роли в телевизията. Големият й пробив в киното не е с един филм, а с два. Когато разбира, че знаменитият режисьор Клод Шаброл ще снима филма си „Виолет“, в който се разказва за цинична млада убийца, тя отива директно при него и му заявява, че ролята е нейна. В същия момент друг известен режисьор, Клод Горета, обявява, че ще снима филм „Плетачката на дантели“, където има великолепна роля на невинна чиста девойка. Юпер отива и при него и му казва същото като на Шаброл. Странно как, но и двамата й се връзват. Юпер участва в Кан и с двата филма и става истинска звезда буквално за една нощ.

2. Семейството. Известно е, че майка й е преподавателка по английски, а баща й е евреин и има малък собствен бизнес. Известно е, че Изабел е най-малката от петте им деца и че всичките получават великолепно образование. Изабел като дете е обещаваща пианистка, а по-късно завършва най-престижното актьорско училище във Франция – Националната консерватория. Никога не говори за детството си, но журналист от британския вестник Independent, разярен от отказа й да му даде дори най-обикновена информация за семейството си, провежда разследване и установява, че Изабел Юпер е родена във Вил д’Авре, предградие на Париж, където през XIX век си построяват имения едни от най-богатите парижани. Сред тях са сестрите Кало, които забогатяват от контрабанда на дантела (каква ирония на съдбата предвид факта, че една от първите големи роли на Изабел Юпер е във филма „Плетачката на дантели“!), след което развиват собствен бизнес с 2000 работници. През 1850 г. те построяват едно от най-разкошните имения в квартала – с елегантна къща и собствена конюшня. Една от сестрите Кало е прабаба на майката на Изабел, която заедно със съпруга си Раймонд Юпер и техните деца остава единственият наследник на голямото имение. Там е родена и Изабел.

3. Наградите. Изабел Юпер е най-номинираната за френските национални филмови награди Сезар актриса – 15 пъти. Номинирана е за Оскар за филма "Тя", носителка е на БАФТА и Златен глобус за ролята си в същия филм.

4. Обича силните и тежки парфюми и винаги си слага повече, отколкото трябва, защото й харесва да усеща аромата им около себе си. „Един парфюм може да е компанията ти за вечерта“ – казва тя.

5. Сълзите. „Всяка актриса едновременно и в равна степен е срамежлива и ексхибиционистка. Тя иска хората да я гледат, но не иска да я виждат. Иска да бъде на сцената, но не като себе си, а като някой друг“ – споделя Юпер. Тя е известна „майсторка на сълзите“, може да плаче безспир, стига ролята й да го изисква, и твърди, че разполага с четири вида сълзи, с които показва различни нюанси на силното емоционално преживяване. „В живота обаче почти не мога да плача. Това е наказанието“ – признава французойката.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР