Хайде да не ни пипате розовото масло!

18 February 2016

Малко предистория. През 2013 г. в медиите тръгна слух, че щели да забраняват производството на розово масло в България. Спомням си, че тогава само като прочетох заглавието, кръвта нахлу в главата ми и цял един час не можех да дочета каква точно е новината - ето толкова се ядосах! После разбрах, че имало две причини. Едната – че българското розово масло предизвиквало алергии (?!?) А другата – че бизнесът (ставаше въпрос за производителите на козметика и парфюми) минавал в режим на икономии и затова щял да използва синтетични суровини, не естествени. От години ползвам българска козметика с розово масло, също така чисто розово масло, както и розова вода и ей на, кълна се, че за мен лично това е най-добрата козметика. Страхотна е, прекрасна, няма втора такава. Никаква алергия нямам, никаква! Така че хайде ако може да не ни пипате българското розово масло! Това е символът на България, ние друг символ вече нямаме. Нищо не остана, нищичко, не виждате ли?! Както Малкият принц си има само една роза на неговата мъничка планета, така и ние си имаме само розите в нашата мъничка страна. На никого ли не му пука за съдбата на розата?

Ето такива мисли препускаха из главата ми тогава, но после историята някак затихна и аз реших, че очевидно нещата не са чак толкова сериозни. Обаче ето че сега отново се разшумя около клетата българска роза. Преди две седмици прочетох изявление на г-н Филип Лисичаров, председател на сдружението „Българско розово масло”, в което се казва, че „сивият сектор в розопреработката е 90 на сто“ и че „99% от продуктите с българска роза на нашия пазар са чиста химия“.

За първото г-н Лисичаров най-вероятно е прав. Горчивата истина обаче е, че в България не всичко, което е в сивия сектор е фалшиво. Всички ние прекрасно знаем, че е така. Мисля, че твърдението за 99% химия е убийствено и се чудя защо никой не му обърна внимание. 99%!!! Значи какво? Да си купуваме продукти с българско розово масло от чужди производители, така ли? Не трябва ли да се борят АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ, начело с държавата разбира се производството да се запази у нас, а не да се изнесе в чужбина! Нали всички това разправят – че нямаме производство, нямаме производство, нямаме производство. Твърдението на г-н Лисичаров буквално плаче за проверка. То трябва да бъде доказано или оборено с анализи и цифри, но не и отминато без коментар. Защо нито една от държавните институции не реагира? И защо не се говори за това?

Ама как така всичко ще се произвежда извън България! Нали тук хората нямат работа, имат нужда от поминък, а ние всички имаме нужда от някакви символи, на които да стъпим. И не става въпрос за патриотизъм от типа KLETA MAJKA BALGARIQ.

Става дума за розата.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
2
Ирина Иванова
19 February 2016, 11:02

Господин Беличев, благодаря за подробната информация, която за мен - признавам - бе напълно неизвестна, тъй като не съм се занимавала сериозно с темата. Не се извинявам, просто уточнявам. Дано хората, от чиято компетентност зависи разрешаването на тези проблеми, да са запознати с нея. Що се отнася до апела - имах предвид, че четейки публикуваните в медиите откъси от изказването на г-н Лисичаров, аз лично като човек, който най-редовно ползва българска козметика на основата на розова вода и розово масло, се замислих сериозно дали да продължа. 99% химия - това е много страшна цифра. И реших, че и други като мен ще се замислят. И че това не е добре да се допуска и да се случва. И се чудя защо никой не постави проблема в контекст, така както го правите вие в коментара си. Апелът е прост - и държавата, и производителите, и търговците, и журналистите да се опитваме да правим каквото трябва, и каквото можем, за да се произвежда качествена българска козметика на основата на българско розово масло в България - това е. Отново ви благодаря за много ценната информация. Може би ще продължим темата. Вярвам, че казаната дума е хвърлен камък и дано поне от прозореца, към който е хвърлен камъкът да погледнат да видят какво се случва. Поздрави! Ирина

1
НатюрБейс
18 February 2016, 16:57

Здравейте Г-жо Иванова,
Темата е добра, а Вашата спонтанна реакция да защитим и малкото останало Българско е достойна, но /за съжаление в такива случаи винаги има едно „но”, което обърква тотално нещата/ г-н Лисичаров е прав и в едното и в другото си твърдение.
А Вие държите на анализи и цифри за да бъде потвърдено и/или оборено. Ето Ви съждения, които спокойно могат да бъдат подкрепени и официално.
Една бегла справка за пътя на маслото /не коприната/ ще покаже и потвърди, изказването направено от г-н Лисичаров – 99% от произвежданото ежегодно Българско розово масло напуска България.
Дори е спорно дали и 1% остава в България, защото това би следвало да са между 15-25кг масло поне, но нека приемем, че е 1%.
От друга страна Ви уверявам, че имаме чудесна зараждаща се козметична индустрия, имаме много вече на брой козметични фирми, които работят на ниво, но не ползуват такива количества розово масло. Все още не. В основата си все още преобладават вносните заготовки на базата на химия.
А има и случаи, когато по нашата магазинна мрежа под формата на 100% чисто и натурално розово масло се предлага примес на натурално със синтетика и/или разредено с други натурални масла които са или без собствен мирис или имат аромат близък до някоя от съставките на розата, но далеч, далеч по евтини.
Да, това звучи шокиращо, но е категорично вярно и за съжаление тази тенденция продължава повече от петнадесет години. И това не се прави от магазинерите, този път - Не!
Избягвам съзнателно споменаване на имена защото това не е темата на блога Ви и ние не сме следствие.
А държавата – държавата я има и няма. С толкова много проблеми през прехода, с липсата на последователност и приемственост между многото демократични правителства с тоталната липса на моменти на грижи към бизнеса – дребен, малък, среден, защото големия доколкото го има си има лоби и намира начин да си отстоява интересите.
За етерично-маслената промишленост – опитваме се да се борим за място под слънцето, да даваме отпор на чужди интереси и да защитаваме нашите вътре в държавата, ама трудно та почти невъзможно.
Ето Ви примери:
1. Раздадохме /продадохме/ разсад от нашата маслодайна роза на: Ливан, Афганистан, ЮАР, Чили, Румъния, Албания .... официално, защото няма закон, който да спре търговците да не продават.
2. Милиони стръкове разсад от лавандула заминаха за Румъния и Гърция и съвсем сериозно сме изправени пред ситуацията да загубим пазара на лавандула въобще и безвъзратно. Не само като страна най-голям производител на лавандулово масло в света /поне от три години сме най-голям производител в света/ но и като страна производител въобще, защото
3. Независимо, че в Държавата ни има закони и съществуващи органи по сортоизпитване, апробация и контрол, се произвеждат безконтролно милиони стръкове разсад от лавандула с незнаен произход и още по незнаен сорт от никому неизвестни и нелицензирани разсадопроизводители и докато преди години живота на насаждение с лавандула бе 30-35г. сега на пета-шеста – седма то започва да загива. Нещо повече почти 50%, а през последната реколтна година и повече от произведеното лавандулово масло е с обърнати показатели, неотговарящи на спецификацията на лавандулово масло.
4. Какво като имаме Институт по розата /единствен на Балканите/ когато той вече десетилетия формално съществува и не произвежда наука, а да не говорим, че вече не поддържа и генофонда. Какво остава да контролира, инспектира и дава съвети на производителите /разбира се срещу заплащане/– нищо подобно, защото и последните научни работници напуснаха вкупом в знак на протест срещу лошото ръководство от години в Института.
5. Сега се борим и търсим разбиране от страна на Държавата и по въпросите на сезонната работна ръка и наскоро въведените еднодневни трудови договори /защото не искаме да бъдем сива икономика категорично макар и упорството с което ни набутват там/, но тези еднодневни трудови договори въобще не могат да се впишат при прибирането на етерично-маслените култури – защото се използуват много на брой хора за кратко време, защото основно са от малцинствата, защото всеки ден трябва да се пишат стотици договори/абсурдно/, защото работата е от 2-3 часа на ден до 4-5 в пика, а договорите регламентират нормален 8часов работен ден с авансово заплащане на данъка /прецедент в световната практика/ , защото малцинствените групи не желаят подписване на договор /за десетина дни/, който ще бъде основание за спиране на помощите и т.н. Опитваме се да стигнем до Държавата и да й обясним всичко това, наистина се опитваме, а дали ще успееем.....
Та не можах да разбера добре апела Ви:
Не трябва ли да се борят АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ, начело с държавата разбира се производството да се запази у нас, а не да се изнесе в чужбина!

Е борим се ама самосиндикално, защото всеки разбира борбата по своему и никой не иска да чуе другия. Защото всеки претендира да бъде носител на истината. А истината - истината е някъде там.....

Та г-жо Иванова, Филип /Лисичаров/ си е прав......ама много прав.
И какво от това?
Кой иска да го чуе? Да ни чуе?

Поздрави!

Неделчо Беличев
НатюрБейс АД

ТВОЯТ КОМЕНТАР