Игри за напреднали

В края на миналата година българската марка Knapp отбеляза своя 5-ти рожден ден с представянето на 18-та си колекция – The Lost Observatory. Историята на бранда започва с ентусиазма на екип от четири дами, но в крайна сметка зад лейбъла остават да творят Антония Йорданова и Кристина Бъчварова

24 февруари 2016

Снимка: Александър Осенски

Срещаме ги в шоурума на Knapp, в който главен домакин е френският булдог Дюк. Бързаме да си поговорим, преди да връхлети еуфоричната Жана Бергендорф, която често можем да видим на сцената (и не само) с модели на марката, наред с други български знаменитости. Сред стриктно подредените дрехи от колекции и поръчковите рокли, чакащи за поредна проба, небрежно са експонирани различни модни призове. На видно място са бижутата и аксесоарите от колаборациите на Knapp с български дизайнери, традиционно придружаващи всяка нова колекция (сред тях са добре познати имена като Теодор Лозанов, Калина Чанкова, Милко Бояров, Антоанета Рамджули, Papieta, CHANTA).

Залудо работи, залудо не стой

С тази народна мъдрост Кристина и Антония обобщават отминалите пет години и факта, че все още създават колекциите си повече за удоволствие, отколкото за бизнес. „Равносметката е такава, каквато може да бъде и след една година: генерално България не е точното място да създаваш дрехи с характер – обяснява Антония. – Хората предпочитат да си купят нещо бързо, лесно и общоприето одобрено. Да се вкарат в установените релси, от които, за съжаление, излизането е безкрайно трудно... Оказва се, че самият стил, който сме си избрали, е висока летва. Ще прозвучи тенденциозно, но истината е, че жените, които идват при нас, прекарват много време в чужбина, живеят там и поръчват от там. От една страна, е хубаво, защото показва, че изглеждаме адекватно извън границите на страната, и това на моменти най-много ни насърчава. От друга, ни се иска повече хора да разбират посланието на работата ни... Концепцията ни е категорична – или я харесваш, или не. И няма как да убедиш някого в обратното. Случвало ни се е в шоурума да идват жени, чули отнякъде, че правим нещо cool. Стоят тук и виждаш, че те не се припознават, че са тук по друга причина.“ За пет години двете дизайнерки са се сблъскали с много и различни реакции – независимо от статуса и възрастта на клиентите си. И по въпроса за доверието от клиент към дизайнер или стилист са абсолютно категорични, че това е най-трудният мост за минаване: „Доверието е въпрос на манталитет и култура. Някои жени получават абсолютното удовлетворение от съществуването на такава услуга, но пък има и такива, които не успяват да се отпуснат и да повярват, че през твоите очи действително могат да изглеждат по-добре. Нищо че първоначално са дошли при теб именно с тази цел.“

Все още гледаме на дрехата като на произведение на изкуството... Тя трябва да бъде предмет, който да те кара да се чувстваш щастлив и горд, че го имаш.
Вкусът (не) се възпитава

„Смятам, че вкусът е нещо, което носиш и можеш да развиеш, но не е възможно да възпиташ. За тези, които го притежават, това няма да остане незабелязно – казва Антония. – Често виждаме жени, свалили едно сетче от витрината или инвестирали сериозна сума в гардероба си, но резултатът... ами нещо не е както трябва.“ Въпреки не особено окуражаващата среда двете все пак обмислят създаването на линия конфекция, с която гарантират да се справят без компромиси. „Преди година бих отсякла „не“ – казва Антония. – И все още имам проблем с факта, че светът препълнен с тонове парцали. Наистина. Възпитана съм с отношение към дрехата извън чисто защитната й и покривна функция. За мен тя е част от теб. Освен характер, тя отговаря и на критерия ти за качество. Ние се стараем във всеки детайл – от избора на материи, до това да няма видим оверлог, например. Все още гледаме на дрехата като на произведение на изкуството независимо дали ще я носиш всеки ден, или по специален повод. Тя трябва да бъде предмет, който да те кара да се чувстваш щастлив и горд, че го имаш. Но няма как да стане, когато мирише на фабрика и на нещо ушито за две минути.“ „И двете имаме проблем с бързооборотните стоки, продавани на килограм – допълва Кристина. – За съжаление, за повечето хора качеството е без значение и това, че нещото струва два лева, е достатъчно то да бъде в техния гардероб.“

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР