Днес до дъно

31 декември 2015

Преди години една приятелка ми подари две невероятни свещи за Коледа. Сякаш направени от захарен памук, посипан със сребърен прашец. Ухаеха на бели цветя, погалени от слънцето. Беше ми жал да ги запаля и да изгорят ей така, докакто нагъваме свинско със зеле по празниците, затова ги сложих обратно в бялата кутия и си казах, че ще ги запаля когато имам специален повод. Всяка следваща година по това време ги вадех и отново прибирах, наистина ми беше жал да нарушавам съвършената им чистота. Когато ги потърсих тази година, не ги открих. Нямам абсолютно никаква идея къде са. И ме хвана яд.

Научена съм от дете - предполагам като всички останали - да отлагам удоволствията. Първо ще си науча уроците, после ще играя. Първо ще рецитирам стихотворението, после ще получа подарък. Ще бъда щастлива като порасна и ако си намеря подходящия мъж. Ще мога да пътувам където си искам, но когато спечеля достатъчно пари. Някой ден ще спечеля достатъчно пари, обаче ако се трудя два пъти повече. Всички планове бяха все в бъдеще време. Все имаше "но", "ако", " обаче". Всичко беше с отложен срок.

Днес, когато се натрупаха годините и усещането ми за бъдеще е съвсем различно, да не кажа - почти изчезнало, знам, че отлагането на всичко, което би могло да се случи днес - от дребното удоволствие да запалиш специалните свещи до отлагането на промяната, за която жадува душата, е грешка. Знам, че има само днес и това днес е единственото, с което разполагаме. Ако искаме да направим промяна в живота си, то трябва да е днес. Искаме да откажем цигарите. Защо да не можем? Както отбелязва и Марк Твен "не е трудно да откажеш цигарите, аз лично съм го правил десетки пъти." Искаме да се обадим на някого, просто за да чуем гласа му. Трябва да го направим днес, а не някога, когато ще намерим повод. Думата повод впрочем ме навежда на един скъп спомен. Имаше преди доста години едно момче, което отчаяно се опитваше да привлече вниманието ми. Аз отказвах всякаква среща. Един ден ми се обади и каза: имам специален повод да те видя. Съгласих се и когато се видяхме, попитах: е, какъв е твоят специален повод? Ето този, каза момчето и ми подаде един наистина специален кожен повод за моето куче. Ако бях отложила тази среща, щях да загубя този безценен спомен, който сега предизвиква усмивка и излъчва топлина в студените дни, нали?

Така ми се иска да се науча да живея днес и сега. Без повод. Без "ако" и "но" и "обаче". Пожелавам си го наум, пожелавам го и на вас, приятели: бъдете спонтанни, вслушвайте се в сърцето си днес, не отлагайте пътуването за което мечтаете, нито срещата с човек, за когото жадувате, изгаряйте свещите, изпивайте чашите до дъно, обичайте днес. Честита Нова година!

ВИЖ КОМЕНТАРИ
5
Нели Василева-Мейн
01 януари 2016, 11:11

Честита Нова Година, Милена! Дано повече нямаме поводи да отлагаме щастието❤️

4
Солар
31 декември 2015, 23:35

Живей, Милена, днес -
сладостта е в пътя извървян...
Утре пак е ден -
ще носиш следите от рани,
а усмивката ще скърца
с писклив дискант...нека Годината е нова!

3
Иван
31 декември 2015, 18:11

Колко е хубаво, когато свещите "проговорят"!

2
Гергана Трифонова
31 декември 2015, 13:44

Милена, спрях да отлагам преди няколко години. Започнах да осъществявам дори и най-дръзките си желания. Животът започва тогава, когато спреш да пазиш свещите за специален повод! Желая ти много дейна година!

Още коментари
ТВОЯТ КОМЕНТАР