Любовно писмо от Джон и Йоко

До хората, които ни питат какво, кога и защо

24 December 2015

Снимка: getty images/guliver

 

неделя, 27 май 1979 г.

През последните десет години забелязахме, че каквото си пожелаехме, се сбъдваше, когато му дойде времето, добро или лошо, по един или друг начин. Не спирахме да си повтаряме, че не след дълго ще трябва да се организираме и да си пожелаваме само хубави неща. После се роди бебето ни! Бяхме на седмото небе от радост и в същото време се почувствахме много отговорни. Желанията ни вече засягаха и него. Усетихме, че е време да престанем само да обсъждаме, а трябва и да предприемем нещо във връзка с желанията си. Пролетното почистване на съзнанието ни! Работата беше много. Постоянно намирахме разни неща в старите шкафове на съзнанието си, които не подозирахме, че още съществуват, неща, които ни се искаше да не бяхме намирали. Докато се прочиствахме, забелязахме и много нередности в къщата си: една етажерка, на която изобщо не й беше там мястото, картина, която не харесвахме, и двете стаички, които станаха светли и просторни, след като бутнахме стените между тях. Започнахме да обичаме растенията, които единият от нас преди смяташе, че крадат от въздуха ни! Започнахме да се наслаждаваме на ритъма на града, който преди ни дразнеше. Допуснахме много грешки и все още го правим. Преди изразходвахме много енергия, за да се сдобием с нещо, което мислехме, че ни трябва, питахме се защо не го получаваме и накрая установявахме, че един от двама ни не го е желаел истински. Един ден ни връхлетя истински порой от шоколади от хора от цял свят. „Ама какво е това! Ние не ядем захар, нали?“, „Кой си го е пожелал?“, засмяхме се и двамата. Разбрахме, че когато и двамата заедно поискаме нещо, то се случва по-бързо. Както пише в Добрата книга – дето са двама събрани в Мое име... Вярно е. Двама са много. Новото чисто семе.

Все повече и повече започваме да си пожелаваме и да се молим. Нещата, които се опитвахме да постигнем в миналото, като правехме знака на победата, сега опитваме да постигнем със силата на желанията. Не го правим, защото така е по-лесно. Желанията са по-ефикасни от развяването на знамена. Получава се. Истинско вълшебство. Вълшебството е простичко. Вълшебството е истинско. Тайната му е да знаеш, че е простичко, а не да го съсипваш със сложен ритуал, който е проява на неувереност. Когато някой ни се сърди, ние мислено рисуваме ореол около главата му. Престава ли да ни се сърди той? Е, не знаем! Знаем обаче, че когато мислено нарисуваме ореол около главата на някого, това ни напомня, че у всеки има Бог и че всеки човек, който идва при нас, е предрешен ангел, носещ ни послания и дарове от Вселената. Вълшебството е логично. Опитайте някой път.

Чака ни още дълъг път. Сякаш колкото повече разчистваме, толкова по-бърз става процесът на пожелаване и на получаване на желаното. Домът ни вече е много удобен. Шон е красив. Растенията растат. Котките мъркат. Градът сияе в слънце, дъжд и сняг. Живеем в красив свят. Всеки ден сме признателни за изобилието в живота си. Това не е евфемизъм. Разбираме, че ние, градът, страната, земята сме изправени пред трудни времена и че във въздуха се усеща паника. Въпреки това слънцето грее и ние сме тук заедно, между нас има любов, в нашия град, в страната, на Земята. Ако двама човека като нас са способни да направят това, което правим ние с живота си, всякакви чудеса са възможни!

Вярно е, че в момента се нуждаем от няколко големи чудеса. Важното е да ги разпознаем, когато ни споходят, и да бъдем признателни. Най-напред се появява нещо дребно, всекидневно, после ни заливат като реки и океани. Всичко ще бъде наред! Бъдещето на земята зависи от всички нас. Много хора всекидневно ни изпращат вибрации с писмата си, телеграмите, потропванията на портата или само с цветя и хубави мисли. Признателни сме им и оценяваме уважението им към тихото ни пространство, от което се нуждаем. Благодарим на всички ви за обичта, която ни изпращате. Ние също ви обичаме. Знаем, че сте загрижени за нас. И това е хубаво. Ето защо искате да знаете какво правим. Затова всеки ни пита какво, кога и защо. Разбираме. Е, това правехме. Надяваме се, че и вие имате такова тихо място в съзнанието си, за да се сбъдват желанията ви.

Когато си помислите за нас следващия път, си спомнете, че мълчанието ни е мълчание на обичта, не на безразличието. Помнете, че ние пишем по небето вместо на хартия – това е нашата песен. Вдигнете очи и погледнете небето. Там е посланието ни. Погледнете отново нагоре, озърнете се и ще видите, че стъпвате по небето, което стига чак до земята. Ние сме част от това небе, повече, отколкото от земята. Помнете, че ви обичаме.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР