Проф. Анелия Клисарова: Нуклеарната медицина не дава всички отговори

Съветите на един добър лекар в един добър град за живеене

Анета Дженева 15 October 2015

Снимка: Гаро Кешишян

Цяла Варна познава проф. Анелия Клисарова. Някои заради баща й, доцент по лицево-челюстна хирургия, други са й били пациенти, на трети е помогнала като лекар, студентите я познават от лекциите й, а останалите хора – като общински съветник във Варна. Дребна и изящна като момиченце, с дяволит поглед под бретона, винаги облечена в ярки цветове и с енергична крачка, проф. Клисарова тръгва сутрин рано от кооперацията, в която е родена и в която живее вече повече от 50 години, към общината. А общината е на крачка от Морската градина, където тя понякога пие кафе с приятелите си от детството и отговаря усмихната на десетки поздрави, разхожда внучката си или плува в градския басейн, ако има свободен час.

Така е във Варна, всичко е на крачка разстояние, всички се познават. Там не можеш да излъжеш никого. Знае се всяка подробност от биографията на всеки. А нейната биография е сред най-уважаваните. Проф. Клисарова е завършила Медицинския университет във Варна, била е негов ректор (2004-2012 г.) и е основала там Факултета по дентална медицина и Факултета по фармация. С това Университетът става пълноправен член на Асоциацията на европейските университети. Член-кореспондент на Северноамериканската асоциация по радиология и член на Българската асоциация по радиология. Национален делегат е за България и член на борда на Европейската асоциация по нуклеарна медицина. Проф. Клисарова е доктор хонорис кауза на няколко медицински университета в Европа.

Проф. Клисарова, как ще обясните на внучката си, когато започне да разбира и си говорите, каква точно е вашата специалност – нуклеарна медицина?

Мога много да й разкажа и съм убедена, че тя ще ме разбере по-лесно, отколкото един по-възрастен човек, защото младото поколение има усет към новите технологии. Ще й кажа, че нуклеарната медицина изследва хората отвътре и открива причината за техните болки с една машина – компютър, и с помощта на контрастно вещество.

Разкажете за нуклеарната медицина.

Нуклеарната медицина е много бързоразвиваща се дисциплина, която използва най-съвременните постижения на науката. У нас първите изследвания започват през 1965 г. Принципът й е, че в човешкия организъм се въвеждат определени вещества, белязани с радионуклиди.  Този комплекс  попада и участва в метаболизма на съответния орган и така отчита функцията му. В момента в зависимост от радионуклидите работим на гама камера или на ПЕТ скенера. В нашата клиника заработи първият ПЕТ скенер. Единственият засега в България циклотрон, който произвежда необходимите радионуклиди, е също във Варна, при нас.

Как избрахте медицината? Разбрах, че сте от лекарско семейство и лекарската карма тежи и върху вас?

Когато кандидатствах, нямах много за избор, защото ми казаха, че трябва да продължа семейната традиция. Не мога да кажа, че това беше детската ми мечта. Харесваше ми да уча езици, да изследвам чрез езика различни култури. Но само след няколко месеца в Медицинския университет разбрах, че точно това е трябвало да избера.

Години по-късно сте се върнали в него като ректор.

В Университета съм от 80-а година, цели 35 години. Но и преди това част от живота ми минаваше в него – татко беше доцент по лицево-челюстна хирургия тук, цяла Варна го познаваше. По-късно, когато станах ректор на същия този университет, се чувствах изключително горда. За съжаление, татко не дочака.

Помните ли някой негов съвет, който и досега ви ръководи?

Бъди честна, никога не лъжи, ми казваше татко, когато правех бели като малка и се опитвах да излъжа. Казваше ми: за да ти имат доверие хората и да те следват, бъди честна. Хората винаги усещат, когато ги лъжеш. Аз слагам този принцип в основата на работата ми като лекар и като човек.

Завършили сте медицина с пълно отличие. Как е възможно?

С ужасно много труд. По време на сесии бях погълната от ученето. Срещу прозореца на стаята ми има покрив на стара кооперация като нашата, от 50-те години. Когато започвах да уча, наблюдавах гларусите, които свиваха гнезда на покрива. А след края на сесията с изумление виждах как малките гларусчета вече са се излюпили и даже се опитват да летят, и вече всичко е зелено. И се питах: кога стана това…

На какво миришеше вашето детство?

На много уют и топлина. Трудно ми е да кажа. А, сещам се – на сладко от диви ягоди! Варненци много обичаха да ходят в планината и да берат диви плодове.

Море или планина?

И двете, по-скоро – море. Животът ми е свързан с него.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР