Когато статистиката говори, и боговете мълчат. До този момент в целия свят са продадени над 30 милиона копия от „Да убиеш присмехулник“, като търсенето не намалява с времето, а напротив – увеличава се. В последните години се продават по около 750 хиляди на година. Напомняме, че в първия роман на Ли става въпрос за съдебен процес срещу чернокож работник, обвинен в изнасилването на бяла жена, видян през очите на три деца, а действието се развива през 30-те години в американския Юг, родното гнездо на Нел Харпър Ли. Книгата е преведена на 40 езика и е най-четеният роман в САЩ във възрастта 12-17 години. Във Великобритания пък в някои класации поставена на първо място - като енай-добрата книга на всички времена. Едноименният филм с Грегъри Пек в главната роля печели три Оскара. Самата Харпър Ли е удостоена с „Пулицър“ и е спечелила над милион и половина долара от авторските права върху единствения си роман. Преди време Опра Уинфри определи книгата като „романа на Америка“.

„Новата“ книга, широко рекламирана като "дългоочакваното продължение на "Да убиеш присмехулник"", всъщност изобщо не е нова, а е написана в началото на 70-те, но тогавашният издател на Ли я намерил за неособено интересна и след като я пренаписала няколко пъти, самата авторка също изгубила интерес към нея. Дори не знаела, че ръкописът е запазен. Според официалната информация въпросният роман е намерен от Тоня Картър, дългогодишна сътрудничка, приятелка и адвокат на Харпър Ли. В него се разказва за вече порасналата Скаут, главната героиня на „Да убиеш присмехулник“, която се завръща от Ню Йорк в родния си град.

В края на живота си Ли е с парализирана лява половина на тялото, загубила е напълно слуха си и е с 95% слепота, но най-страшното е, че вече е загубила й паметта си. На практика писателката вече е загубила паметта си. Ето защо над „голямото завръщане“ на авторката на „Да убиеш присмехулник“ продължава да виси голяма въпросителна: дали възрастната и напълно безпомощна жена въобще е способна да вземе самостоятелно решение, или амбициозната Тоня Картър и още по-амбициозните (и алчни?) издатели са й... „помогнали“.

Дали ако беше с ясно съзнание, Харпър Ли, която в продължение на 55 г. не издаде нито една нова книга и живя в медийно отшелничество, щеше да се реши на подобна стъпка в края на живота си? Да не забравяме, че през 2013 г. списание Vanity Fair публикува огромно разследване за съдебния процес, който Алис Ли, сестрата на писателката, води с дългогодишния й литературен агент Самюъл Пинкъс заради опита му да измами Харпър Ли и да отмъкне авторските права върху знаменитата й книга. Още тогава в делото, в което са намесени и наследниците на Джон Стайнбек, също пострадали от Пинкъс, едно от основните обвинения, повдигнати към агента, е, че Харпър Ли не е в състояние да взима самостоятелни решения. Интересно как така осем години по-късно това се е променило? Още повече, че междувременно през 2011 г. на 101-годишна възраст Алис Ли, единственият й близък човек и вероятно единственият на този свят, на когото му пука за интересите на Харпър Ли, си отива от този свят. 

Наистина ли Харпър Ли, която прекарва последните си години в дом за възрастни хора, нуждаещи се от асистенция, сама е дала зелена светлина за романа? Над живота и творчеството на писателката винаги са тегнели въпроси без отговор. Наред с Уилям Фокнър, Тенеси Уилямс и, разбира се, Труман Капоти, Харпър Ли е сред най-ярките представители на великите литературни традиции на американския Юг. Освен че израстват заедно в малкото градче Монровил, щата Алабама, двамата с Капоти са изключително близки до смъртта на писателя през 1984 г. Всеизвестен факт е, че именно той е прототипът на Дил от „Да убиеш присмехулник“, както и че Харпър Ли е работила рамо до рамо с него при разследванията му за романа му „Хладнокръвно“. Един от най-старите и все още тиражирани слухове е дали наистина тя е авторът на „Да убиеш присмехулник“, или нейният приятел от детинство Труман се е изявил като „ghostwriter“ („писател в сянка“), тоест – написал е книгата и поради някаква причина е подарил авторството на милата си Нел (както е рожденното собствено име на Ли). Между другото, в свое интервю сестрата на Харпър Ли споделя, че Капоти бил изключително засегнат от факта, че приятелката му печели „Пулицър“, а самият той – не. За всеки, който е чел и „Да убиеш присмехулник“, и творбите на Капоти обаче е ясно, че подобни съмнения не би могло да има, тъй като става въпрос за коренно различни писателски стилове. Основната причина да продължава тази дискусия се крие в необяснимия факт, че след гръмкия световен успех на първата си книга Харпър Ли замлъква и на практика се скрива от света.

Самата писателка никога не дава задоволително обяснение защо се случва така, но истината е, че в подобно доброволно отшелничество, при това горе-долу по същото време, се оттегля и Джеръм Дейвид Селинджър, който също не издава друга книга след шедьовъра си „Спасителят в ръжта“.