Доменико и Луиджи са двама италианци, хвърлили котва у нас, единият – преработвайки гъби, вторият – готвейки

Доменико Русси
От Южна Италия до Южна България

Югът създава топли и темпераментни хора, които си приличат по веселието и разточителството на време и приятелства. Доменико идва от Южна Италия, от градчето Карпино, чиито жители се препитават с производство на зехтин, туризъм, риболов. През 1967 г. част от семейството се премества във Франкфурт, където баща му отваря пицария. През 1996 г.

Доменико идва в България, първо в София, след това в Пловдив и след като купува телеугоителния комплекс в село Черногорово, който превръща в база за събиране на диворастящи плодове и гъби, се установява близо до Пазарджик. Живее с Радка Кръстева. Темпераментната брюнетка изоставя заради Доменико кариерата си в политиката и сега му помага в бизнеса.

Двамата се виждат преди 7 години случайно и италианецът дълго търси подходящ човек, който да предаде визитката му на Радка. Тя няколко пъти я връща, преди да се съгласи да се видят на кафе. На тази среща българката е директна и иска да й отговори на два въпроса – единият информативен, другият важен. На колко години е и дали е женен. Резултатът: на 1 декември м. г. Доменико предлага брак на Радка.

Не мислете, че ако човек се занимава с диворастящи гъби, е ангажиран само 1-2 месеца годишно. Има работа през цялата година. Доменико изкупува гъби от цяла България: тонове пачи крак, който още пресен заминава за Германия, тръбенка и смръчкула, едни от редките гъби, които виреят в България, заминават за Франция, тонове булка гъба – за Испания. За Италия остава кралицата на гъбите – манатарката. Доменико казва, че такъв силен сезон като миналата година – заради дъждовете – е имало преди 10-12 години, тогава са събирали гъби и в снега.

Като всеки италианец с успешен бизнес той се интересува от политика. Любовта му към нея не е само на думи. Номиниран е за общински съветник от партията на Ангела Меркел във Франкфурт, но точно тогава идва в България. Като гражданин на държава от ЕС се кандидатира за общински съветник и в Пазарджик през 2011 г., но миналата година напуска местния парламент, несъгласен с политиката на своето партийно ръководство.

В България Доменико открива и друга своя страст – колекционерството на картини. За 18-те години, откакто е у нас, той купува почти 5000 картини на голямата ни графичка Златка Дъбова и на нейния съпруг Христо Нейков. Няма грешка: не 50 или 500, а цели 5000!

Доменико започва да събира картините на артистичното семейство, след като гостува на техния син, скулптора Нейко Нейков, в Самоков и ги вижда разхвърляни, без рамки... Става му тъжно. Първо купува 2, после 100, после 200 и т.н. Вече са рамкирани, подредени, съхранени. Доскоро част от тях е  била изложена в галерия „Графит“ във Варна. Доменико притежава и други български автори – около 100 платна на Дечко Узунов (Христо Нейков е племенник на художника), на Нерон и на единствения съвременен автор, който купува – Васил Петров. Мечтата му е да покаже частната си колекция в замъка галерия Кастело Сант Д`Анджело близо до Ватикана.

Луиджи Мендола
Готвач на трима кардинали

Ако на 89-ия километър на автомагистрала Тракия се почувствате гладни, не се отбивайте в Макдоналдс, а опитайте италианската кухня в ресторанта на Via Trakia. Целият комплекс е собственост на Доменико. Класическите италиански ястия са направени най-много от две-три съставки, към тази концепция се придържат и в кухнята на Via Trakia.

Ресторантът е италиански не само защото продуктите и рецептите са от Ботуша, а и защото готви италианец. Луиджи Мендола е истински готвач – пухкав, с коремче и широка усмивка. Опитах обикновена пица маргарита с необикновен вкус, фрути ди маре – спагети с миди, домати и подправки (за първи път разбрах как се изважда месото от черупката на мидата – вземаш миди в двете си ръце, с края на едната черупка подпъхваш месото на другата, изваждаш го и опитваш) и най-големия пай (официално се казва кростата) с безобразно много сладко от кайсии.

Луиджи споделя, че тайната на пицата е в тестото, знае рецептата от своя учител Карло Скапатичи, срещата с когото променя живота му. На моята молба да открехне малко от тайната, казва, че съставките са брашно, захар, вода, 8-9 часа втасване и много любов. Всичко, което ще сложи отгоре, е според сезона.

Луиджи казва, че няма търпение да се събуди и да отиде да готви. Трудно говори български, но често излиза да наблюдава клиентите и по това как се хранят разбира дали им харесва. Според него в италианската кухня има 4 задължителни неща: зехтин, пармезан, домати и паста, ако липсва едно от тях, няма да се получи. Идва в България преди 7 години заради баща си – един от първите италианци, дошли преди 30 години у нас да правят бизнес. Баща му купувал коне от шуменския конезавод и изнасял за Италия.

В родината си Луиджи се е занимавал с различни неща – от почетен секретар на двама депутати, до готвач на трима кардинали, като всеки го препоръчвал на следващия. Учил е философия, живял е в манастирите „Монтекасино“ и „Каза Мари“ близо до Рим, където срещнал своя учител Карло. Близо 10 години по няколко месеца в годината бил доброволец и готвел в дом за възрастни хора и център за болни от СПИН.

Философията му от този период е, че тези хора му дават, а не той на тях. Искал е да пренесе този благотворителен модел в България. В Италия фирмите даряват продукцията си в Продоволствена банка, от която той е вземал продуктите, но у нас хранителната банка сега прохожда, а църквата не е толкова силна. Луиджи вижда България след 10 години като Швейцария, защото смята, че има потенциал. Ще остане тук, за да види дали ще се окаже прав.