Вануату - лагуни, папуаси и вулкани

Наричат Вануату Архипелага на щастието. В този тропически рай през януари и февруари (лятото) температурите са 28 градуса, а през зимните месеци юли и август се понижават до „рекордните“ 23-24

Елка Влаховска 13 March 2015

Снимка: Туристически пресофиси

Не е известно точно кой се е занимавал с изследване на човешкия индекс за щастие, но статистиката твърди, че жителите на Вануату определят себе си като най-щастливите хора на планетата 

На 1750 км източно от Австралия или на 500 км западно от островите Фиджи, запокитен направо в нищото на Тихия океан, архипелагът наброява 83 острова, заселени са 65. Защо индустрията на туризма е толкова на почит тук? Защото хора от цял свят искат да видят живи вулкани, да се гмуркат в кристални тропически води, пълни с разноцветни корали, риби и костенурки, и да усетят свръхпростия живот на местните меланезийци.

Тези страховити на вид папуаси, въоръжени с тояги и ножове, посрещат белите с островно любопитство, гощават ги с плодове и прясна риба и изпълняват екзотичните си танци. Зад маските им на кръвожадни вуду магьосници проблясват белите им зъби. В дружелюбни усмивки, разбира се, макар да се твърди, че местното население е практикувало навремето канибализъм.

На островите не е прието да се дават бакшиши. Местните, които в голямата си част са набожни християни, смятат, че да вземеш бакшиш, означава да затънеш в дълг. Затова е по-прието да се разменят сувенири. Но какъвто и да било подобен жест, типичен за цивилизацията, тук няма нито да ускори поръчката в ресторанта, нито да осигури точен транспорт във вътрешността или между островите.

Жителите на Вануату са търпеливи, усмихнати и не бързат за никъде. Дали ще си поръчате разходка до някой вулкан (която задължително трябва да е с гид), или подводно гмуркане за наблюдение на гигантските костенурки, всичко трябва да се заяви поне ден предварително в хотела, в който сте отседнали.

Придвижването из островите не е опасно, макар че всеки папуас е въоръжен с дълъг нож. По този начин местните си разчистват пътя из джунглата, отсичат надвисналите банани и манго, копаят стъпала по непроходимите пътеки. Жените също почти винаги са въоръжени с ножове, а понятието феминизъм не съществува.

Свинята е най-почитаното животно на Вануату и предпочитаното разменно средство. Често старейшина става онзи, който притежава най-много прасета. Казват, че ислямската експанзия в Океания е срещнала съпротива точно на Вануату. Местните нямали нищо против Аллах, но когато ислямските мисионери им обяснявали, че свинята е нещо лошо, доверието се изпарявало като с магическа пръчка.

Порт Вила е столицата на Република Вануату, там е и международното летище, и банките, където може да се купи местна валута (vatu – приблизително 100 вату за долар). Тук-там из по-големите острови се приема и заплащане в австралийски долари, но в провинциите кредитни карти и чужда валута се смятат за нещо напълно непотребно.

Цивилизационни екстри като интернет също са в зачатъчно състояние във Вануату. Единствено в някои кафенета в Порт Вила има безплатен wi-fi, а мобилното покритие зависи според местните от фазите на луната, не от друго. Въпреки това от няколко години всеки уважаващ себе си папуас се разхожда из джунглата не само със затъкнат в пояса нож, но и с мобилен телефон (местният оператор е Digicel).

В Порт Вила може безметежно да се мързелува из кафенетата, да се обходи пазара за плодове и произведения на занаятите и да се наблюдава живота на меланезийците.
На 15 километра от столицата е курортът Hideaway Island, любимо място на туристите от Австралия и Нова Зеландия. Освен с дивия чар на бунгалата, курортът привлича и с многобройните си възможности за практикуване на водни спортове. Най-голямата атракция при дайвинга е изследването на останки от корабокрушение.

Недалече от Hideaway Island се намира етнографски музей под открито небе – т. нар. custom village. Там предлагат атракциона на папуаските магьоснически дела. Срещу скромно заплащане старейшината подсвирва и група мъже вкупом се втурват сред храсталаците. Няколко минути по-късно излизат с „националната носия“ – цветна препаска на члена, страховити черни мазки по лицето и дървено копие в ръка. Групата изпълнява ритуален танц за около двайсет минути.

Вануату е съвършеното диво място, което си заслужава да се види, ако човек е решил да предприеме екскурзия до Австралия или до островите Фиджи. Може да прекарате и кратка ваканция, защото не липсват добри хотели и голф комплекси. Все пак Вануату е и една от най-признатите офшорни зони в тихоокеанския регион и е посещавана, често инкогнито, от представители на едрия бизнес.

Любопитно

Преди да кацнете в Порт Вила, стюардесата връчва декларация, в която трябва да потвърдите, че не желаете, не носите и не скривате нищо лошо, включително и продукти с непристоен характер, сред които например вибратори.

Международните полети се посрещат обикновено от група местни, които изпълняват химн. Нещо като „Мила родино, ти си земен рай“, което звучи така: „Лай-лай-лай-Вануату! Вануату-лай-лай-лай!“

Вследствие на англо-френското владичество на острова преобладават английските къси думи върху френски словоред, така че ще е доста трудно да се оправите с местните на английски или френски. Те говорят езика бислама, а вие използвайте въображението си!

Вануату е родината на бънджи скоковете. Местните скачат от специално изградени кули, връзвайки глезените си с лиани. Сезонът на ритуалните скокове Naghol е през април и май.

Единбургският херцог Филип, съпруг на Елизабет II, е обявен официално за вануатско божество, защото много приличал на древен планински дух.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР