Георги Жеков изпада в кома през 2008 г. след катастрофа в щата Илинойс, САЩ. При този сблъсък губи част от черепа си, която по-късно е заменена с титаниев имплант. След комата преминава дълъг път на възстановяване. Наново се учи да ходи, да ползва вилица и лъжица, възстановява парче по парче миналото. Част от този процес включва използването на суперхрани.

Опитът му с тях продължава повече от 4 години, в които прави експерименти с различни комбинации. Установява, че в 100 грама магданоз, лапад или коприва има повече протеини, отколкото в 100 грама месо.

Може да се каже, че се превръщат в мода, но това е добре, защото по-бързо хората ще ги включат в менюто си. Описаните в книгата 21 суперхрани са лесно достъпни и съдържат повечето от необходимите ни хранителни вещества. Качествата им са научно доказани, но за повечето от тях не се говори, защото има огромна хранителна индустрия с мултимилиарден оборот, която е ограничила броя на използваните храни. А хранителната стойност на зеленолистните растения е в пъти по-голяма от тази на една пържола или бургер от близката верига за бързо хранене.

Придържаш ли се към принципа, че човек трябва да консумира храни от географския район, в който живее?

Аз използвам колкото се може повече храни, растящи на местна почва, заради вибрационната им стойност, но също така не изключвам някои плодове като банани, фурми, портокали, грейпфрут и лимони.

Популяризирането на суперхраните започна с непознати видове като годжи бери (мерджан), инка бери, спирулина, мака, афа, алое вера и други. Какво е отношението ти към тях?

Суперхраните се появиха в България преди 6-7 години като част от световна индустрия, която навлиза и у нас. Те не превъзхождат българските, дори напротив. Тученицата, копривата и люцерната могат спокойно да заменят употребата на спирулината, която е навлязла в менюто на много хора.

Пчелният прашец заменя и превъзхожда качествата на маката, а така нареченото годжи бери, което се внася масово от Китай, расте свободно навсякъде в България и е познато под името „мерджан“. Хинапът е добър заместител на инка бери.

Могат ли българските суперхрани да ни нахранят?

Да, ако ги съчетаем по определен начин (в книгата има 250 рецепти), но идеята не е да се храним само с тях, а да ги включим в менюто си. Важно е да се знае, че традиционните продукти стават все по-бедни на хранителни вещества и суперхраните са възможно най-добрата алтернатива. Те лекуват, но най-вече поддържат и балансират човешкото тяло.

Как да разберем кои суперхрани да консумираме?

Човек може интуитивно да усети от какви хранителни вещества има нужда, но добър ориентир са кръвните изследвания за нивата на минерали, витамини и др. След това с храната да се набавят дефицитите. За период от две седмици до месец разликата може да бъде ясно усетена.

Разкажи как минава един твой ден.

Ставам между 5 и 6 часа, правя физически практики (това е личната ми програма, в нея има йога, тай чи, дълбоко дишане и пилатес), пия голяма чаша гореща вода, което помага на перисталтиката. Закусвам със зелено смути, често е комбинация от магданоз, лапад, коприва, банан, фурми и понякога покълнал лимец. Следобед (между 14-15 часа) хапвам салата със сезонни зеленчуци – моркови, цвекло, ряпа, карфиол, в които добавям сварен боб, булгур или леща, а също така и пресни кълнове люцерна, слънчоглед и нахут.

На работата си нося ядки – ако огладнея, предимно бадеми и орехи, но също така и кашу, бразилски орех и лешник. Старая се да не са повече от 100 грама, което за моето тяло и физическата активност е добро количество. За хора, които се движат по-малко и работят на бюро, 60-70 грама са достатъчни. Вечерям нещо леко преди 18 часа. Обръщам внимание на дъвченето, 20-30 пъти на хапка. Пия около 3 литра вода.

Какво задължително приемаш всеки ден?

Мед и пчелен прашец, разхождам се навсякъде с бурканче мед. Медът е най-мощната суперхрана на планетата, съдържа всички вещества, необходими за функционирането на тялото ни, в което се извършват 6 трилиона реакции на секунда.

Повече информация на www.drugata-realnost.com