Не, не е това, което си мислите. Не искам да ви внуша, че Жени Калканджиева е съща мъченица от 100-годишната семейна война, която стоически издържа на простотиите на мъжа си в реалитито и извън него, на лицемерното съчувствие на съквартирантите си и на нажежената клада на общественото осъждане.

Наблюдавайки я в шоуто, си мислех, че е най-смелият човек там – готов винаги да стане, колкото и да пада, готов винаги да си изтрие сълзите и да отиде да утешава някой друг, човек, винаги готов за битки, в които да защитава своята истина и своето достойнство. Биткаджийка, това е тя, затова я нарекох Жени Д`Арк. А те – нейната истина и нейното достойнство, никога не са били така уязвими, както в приключилия сезон на VIP Brother.

Но прави ли ви впечатление – подпухнала от плач, подпийнала, крещяща, псуваща, несресана или навлечена в безформен анцуг, Жени е харесвана, обичана, подкрепяна от зрителите. Не само защото е истинска и искрена. А защото има добро сърце, защото е верен приятел, защото е смела. Това се усеща, няма как там, в шоуто, да го докажеш. И на всичкото отгоре хората продължават да я наричат „шестата по хубост в света“, макар че това нито е вярно, нито е сега, нито е някаква титла. Защото е красива, а как успява да го постигне подпухнала, крещяща и облечена в анцуг – е загадка. Умно момиче е, може би това е част от обяснението. (Макар че доказателства за това няма да намерим в брака й.)

Но кой има право да я съди? Като мен и като вас тя има кредит, десетки висящи сметки и проблеми, мъж, който отказва да взема решения, страхове, свързани с майчинството, приятели, които са склонни на дребни предателства... Може би затова голяма част от зрителите я подкрепяха, усещайки я близка, една от тях. Осъждаха я строго онези, за които мутри е абстрактно морално понятие от близкото минало, а не реални хора, които в началото на 90-те можеха с едно движение да решат съдбата на едно двадесетгодишно красиво момиче.

Не съдете, за да не бъдете съдени.

Ако не бяхте влезли в шоуто, щяхте ли да преживеете това сътресение? Въобще каква е равносметката ти след VIP Brother?

Във VIP Brother аз успях да погледна по друг начин на нещата, защото там са оголени от всекидневната суета около работата, офиса, детето... организации напред-назад. Докато в шоуто няма какво да правиш по цял ден. И си ровиш в душата. Видях, че нашите отношения няма да могат да продължат, ако Тачо не се промени глобално, коренно. Говорихме по тази тема. И той има такива намерения. Но нали знаеш, че от намерения до случки има много разстояние...

Ще ти припомня още едно твое изказване в интервю за ЕVА през 2005 г.: „Бих участвала в Биг Брадър, ако съм на 20, нямам ангажименти и не съм известна.“

Когато го давах това интервю, нямах семейство. Държавата не беше в такава сериозна икономическа криза. Аз самата се опитвам да правя бизнес в нашата държава и знам, че скоро няма да стане по-добре. Ние купихме апартамент на кредит. И влязохме в шоуто само за пари. Аз нямам нужда от популярност. Знаех и на какъв етап е семейството ни. Беше ми ясно какво ме очаква, макар да не ми казаха, че ще вкарат и Зорница Линдарева.

Така че съвсем съзнателно влязох в този формат и не играх игрички изобщо. Може би бях по-търпелива, навън не съм толкова търпелива. Навън просто казвам – я си гледай работата, и излизам. Изчаквам да мине време...

Жени, чуй сега какво си казала за брака в същото интервю. „...не искам да издържам някакво хлапе и да му бъда учител в живота. ...Мъжете в цял свят изневеряват. Но тук е модерно да го правят показно. И то се вижда от всички. Не трябва да правиш нещо, което да наранява и да обижда половинката ти.“ (Усмихва се.)

Човек не бива да дава много интервюта и да казва какво мисли.

Колко време ще чакаш Тачо да порасне?

Ще му се наложи бързо да порасне. Непрекъснато ме питат – какво сега, ще се развеждате ли, или оставате заедно. Отвръщам, че каквото и да кажа в момента, може скоро да е точно обратното. Дали сме си период на спокойствие и осмисляне. Той имаше някакъв проект за бизнес. Омръзна ми да говоря на темата пари, но парите от VIP Brother не могат да се изкарат в рамките на три-четири-пет години, нито да се спестят... Идеята ми беше, че ако сме малко по-спокойни финансово, семейната обстановка може да се промени. Ако сме преминали през най-големите бури, може да дойде затишие, аз го очаквам.

Какво не знаеше за брака, преди да се омъжиш?

Че трябва да се премисли добре решението, преди да го направиш. И че трябва човек да има малко повече преживявания с половинката си. Ние нямахме, въпреки че живяхме около година заедно. Когато се запознахме, бизнесът беше в разцвет, работите вървяха. Той дойде с испанския манталитет на джентълмен. Някак си тук се преобърнаха нещата.

Смяташ ли, че изневярата е част от модерния „мениджмънт“ на брака?

Ако отношенията между двамата в една връзка са нормални, не смятам, че някаква забежка може да е голям проблем. Когато обаче отношенията не са нормални, и другото се случва, тогава е по-страшно...

Какво влагаш в понятието нормални отношения?

Отсъствие на скандали или... О, ние се караме за страшни глупости. Но това изнервя, изостря отношенията ни. За мен изневярата понякога може да ги закрепи, да ги направи по-силни и здрави. Вероятно това се разбираш под „мениджмънт“?

Точно това имам предвид. Умелото пренасочване на напрежението.

Хората понякога се объркват, особено мъжете. Жената, когато се роди дете, се концентрира повече върху него. Започва да пренебрегва малко външния си вид, да обръща повече внимание на бебето. Идва период, в който мъжете се чувстват изоставени. Да не говорим, че във времето начинът, по който сме си говорили, се променя.

Докато е влюбена, жената мига с очи и го гледа него – избраникът, като божество. Но след 7-8 години това не се случва. Нека не се хвалим, но ние, жените, сме по-умните, по-мултифункционалните, можем да правим повече неща, и то едновременно. При нас не изневярата е проблемът. Аз не съм ревнива, свободолюбива съм. Аз съм с такова самочувствие, че никога не мога да си позволя да ревнувам...

Но беше наранена от Тачо, нали?

Защото той го направи пред очите на всички ли? Това е обидното и много ме ядоса. Въпреки че и това премина. Но след такова сътресение човек очаква промяна. И тя не може да се случи в шоуто, там обстановката не го позволява.

Убива ли бракът чувството за хумор?

Определено. Постепенно. Ситуациите стават все по-малко подходящи да си правиш хуморески. Понякога изглежда като присмех или подигравка проявата на чувство за хумор. За мен то не е важно. Както не са важни обясненията в любов. Аз съм от жените, които не обичат балони и чудеса, да се държим за ръце и да се целуваме пред хората, демонстрирайки стабилност. За мен е важно отношението към мен.