„Опитвам се да възстановя онова, което бабите ни са знаели по рождение. Разделям времето си между Имението Обичковци край Белоградчик и София, където отговарям за подбора на висш мениджърски персонал. В градината в имението експериментирам с пермакултура. Това е начин на живот, а не препитание. Отглеждам различни култури без химикали, препарати, хербициди и фунгициди, както са правели навремето бабите ни, а това знание е изчезнало.

Ето, сега реколтата е прибрана и за зимата картофите, репите, морковите, празът се съхраняват в пясък, ябълките – в слама. Имам подправки на китки за гозби или за чай – чубрица, лофант, бял равнец, перила, жълт кантарион, червено подъбиче, еньовче, ралица за декорация. Приготвихме разнообразни туршии, дори експериментирахме с кейл – вид зеле, чиито листа са особено полезни за здравето. Правим вкусни десерти с тиква и ги подслаждаме с мед от нашите кошери или с домашно произведен петмез от сорго (захарна метличина) от градината.

За Коледа първо запалваме печката – тя е центърът на живота в къщата. С нея се отоплява целия дом, готви се, топлата вода е от нея. Хляба го правим в машина и го печем. Приготвяме богат на зеленчуци гювеч или гювечета с овче и козе сирене и с наши домати, чушки, чубричка и яйца. Баницата също е част от коледната трапеза, както и печената тиква и сармите с листа от кейл. Има и други интересни неща: физалисът е като доматите, яде се на салата, на сладко, на туршия, а циклантерата е с вид на чушка и с вкус на краставица. Дори да падне дълбок сняг, можем да не излезем оттук повече от десет дни. Отопляваме се с дърва, има за целия сезон, храната е произведена от нас, стои в мазето. А и къщата никога не остава без гости – роднини, приятели, съседи.“