Пробиотици, пребиотици, синбиотици

Какво стои зад всички тези понятия? Наистина ли са съвършено безвредни? За какво помагат и за какво не? Как трябва да ги приемаме?

Анета Дженева 12 December 2014

Пробиотиците станаха доста модерна хранителна добавка. Много хора със стомашни неразположения или след продължително гладуване, операция и стресови състояния за организма ги вземат продължително време. Освен за тях напоследък се говори и за пребиотици и синбиотици. За разликата между тях и за ползите от приема им говорим с д-р Людмила Емилова, създател и управител на Клиниката за лечение с плодове във Варна.

Д-р Емилова, най-напред моля да обясните разликата между антибиотик, пробиотик, пребиотик и синбиотик.

Пробиотик означава „за живот“, за разлика от антибиотик, който убива вредните за човека бактерии, но и много от полезните. Пробиотиците са живи бактерии – приятели на човека, даващи му шанс да живее дълго и в добро здраве. Те въздействат благоприятно върху чревно-микробната флора, тъй като отделят вещества за унищожаване бактериите на гниене и ферментация. Така ни предпазват от ракови заболявания и алергии. Доказан е ефектът им за детоксикация и повишаване на имунитета.

Пребиотиците са несмилаеми хранителни съставки (фруктозни полимери), стимулиращи растежа на пробиотичните бактерии. Те се съдържат в чесъна, лука, доматите, аспержите, бананите, пшеницата.

Синбиотиците са комбинация от пробиотици и пребиотици.

Кога и как се приемат пробиотиците?

Пробиотиците се приемат сутрин. На лекциите си пред пациентите в моя център винаги давам следния съвет: веднага след като станете и измиете зъбите, вземете прахообразен препарат с Лактобацилус Булгарикус заедно с 1-2 чаши вода със стайна температура. Така над 70% от живите бактерии достигат до дебелото черво, където развиват своята благотворна за човешкото здраве дейност. Приемът с гореща вода, чай, кафе или алкохол  унищожава изцяло пробиотика. Същото се случва и ако го вземем по време на ядене.

От всички части на храносмилателната ни система се отделят ензими за разграждане на съставките на храната, като се разгражда и пробиотикът. Необходими са около 60 минути между попадането на живите бактерии в организма и следващото ни хранене, за да се получи желаният ефект.

Кои са естествените пробиотици?

Естествен пробиотик е киселото мляко, заквасено с някои от пробиотичните бактерии. Най-често използвани са лактобацилите – Булгарикус (ЛББ), Лактис, Хелветикус, Хидрофилус, Ацидофилус и др. Д-минус, млечната киселина, отделяна единствено от ЛББ, доказано има най-силен антираков ефект. Последни научни изследвания сочат, че ЛББ добре повлиява дори болестта на Паркинсон.

Много хора във форумите споделят, че са открили „чудото“ на сладкото ацидофилно мляко. Какво е това?

Сладкото ацидофилно мляко е подсладено със захар и заквасено с Лактобацилус Ацидофилус, при което ферментацията не е доведена докрай.

Крият ли опасност пробиотиците, ако ги предозираме?

Ако са истински, а не с подменено и съмнително съдържание, пробиотиците не крият опасност от предозиране. Приети самостоятелно – на прах или в капсули, те не могат да ни навредят дори и в по-голяма доза. Но ако се съдържат в някои храни като кисело мляко например, не бива да се прекалява с приема им.

 

ЗА КИСЕЛОТО МЛЯКО

Намерени са глинени рисунки от Шумерската цивилизация, изобразяващи доене на мляко, съдове за съхраняването му и за производство на млечни продукти. Писмени данни за производството на млечни продукти от народите, обитаващи Хималаите, Памир и други райони на Азия, датират от 800 - 300 г. пр.н.е.

Самото название йогурт (yogurt или yoghurt), разпространено в целия свят, произлиза от живелите по днешните български земи траки. На тракийски йогу (yoghu) означава твърд, или йогурт (yogurt) е твърдо мляко. Самите прабългари са приготвяли друг оригинален млечнокисел продукт със сходни качества – катък.

Много по-късно разселилите се из околните земи българи са разпространили киселото мляко в Румъния, Сърбия, Гърция, Турция и в други страни. За пръв път за българско кисело мляко се споменава в Западна Европа (Франция) през 1644 г., след като арменец от Цариград успял да излекува френския император Людовик ХІ от неизлечима стомашна болест, като му давал редовно българско кисело мляко.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР