Житие и страдание на грешната Мис България

В случая „грешната“ може да се възприеме и не просто като „греховната“ (сред нашите Мис има грешници със сигурност), но и съвсем буквално като не-тази-която-трябва. Ние „правилната“ Мис България май все още не сме избрали

Ирина Иванова 12 ноември 2014

Кунка Чобанова, Мис България 1931 г.

Снимка: Дигитална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Има вероятност да отпразнуваме 85-годишнината на конкурсите „Мис България“ по оригинален начин – без конкурс. Преди време Евгения Калканджиева обяви, че след няколко злополучни кастинга се отказва да прави шоуто, но отскоро се носят слухове, че конкурс все пак ще има. Не ми се мисли какво би могло да последва след миналогодишния „Мис България“, проведен под формата на брутално телевизионно риалити, в което половината от кандидатките не отговаряха въобще на критериите за една Мис.

Истината е, че на „Мис България“ не й върви много. За тези 85 години са проведени всъщност само около 30 конкурса. Биха били дори по-малко, но има няколко поредни години, в които се провеждат два паралелни конкурса, тъй като се водят съдебни дела за правата.  За времето отпреди 1944 г. се откриват данни само за четири подобни като първите два – през 1906 и 1909 г. – дори не са „Мис България“, а нещо като местни светски събития със състезателен характер, наречени „Мис София“. Те са без регламент и в тях са можели да участват всякакви жени – и омъжени, и неомъжени, и по-млади, и по-зрели, и ниски, и високи, и слаби, и по-пълни.

Достатъчно било те самите да се определят за красиви. Между другото, първият от тези два конкурса е спечелен от една истинска икона – Лора Каравелова. Интересното е, че на конкурса през 1909 г. Лора отново участва, но този път е класирана втора и охарактеризирана като „трътлеста“. Победителка този път става учителка от Първа девическа гимназия, а в журито са имена като Иван Вазов, Пенчо Славейков, Андрей Ляпчев, Александър Малинов, че и някой си граф Пол дьо Шевремон.

Всъщност жури няма, гласуват всички поканени – над 2000 души, които наистина са цветът на нацията тогава – поети, писатели, художници, музиканти, учени, обществени личности. (Не че можем да сравняваме настоящето с онези невинни години, но не ви ли се струва добра идеята най-красивата българка да се избира именно от широк кръг доказали се в своята област хора на различна възраст, а не от жури от петима души например или от всички българи? В крайна сметка на подобни конкурси се търси в някакъв смисъл и идеалът за красота в настоящия момент, а идеалът е обект на изкуството, на творчеството. За да го уловиш, са нужни вкус, сетива, критерии. От друга страна, когато гласуват 2000 „избрани“, а не 5-6, е доста по-трудно да ги манипулираш. Просто идея.)

Според председателя на журито през 1929 г. проф. Асен Златаров, Люба Йоцова е коронясана за първата официална Мис България, тъй като е „по-народен тип момиче със стройна фигура, красива глава и изразителни очи“
Първият официален конкурс „Мис България“ е организиран през 1929 г. по спешност, понеже от централата на „Мис Европа“ в Париж канят и България да участва. С организацията на събитието се заема издателят на столичния вестник „Зора“ Данаил Крапчев и този път има жури, като председател е проф. Асен Златаров. Обществената реакция по повод предстоящото събитие е нееднозначна. Така например Българският женски съюз публикува в своя орган в. „Женски глас“ яростната си позиция, в която се казва: „Като че всичката е наред, та остана само тая грижа да търсим първенство в красотата… Отечеството плаче и стене за честни, работни и сериозни гражданки, а ние си уреждаме зрелища…“ (Как да не се съгласи човек! Точно така е и сега, 85 години по-късно. Всичката абсолютно не е наред и днес, а отечеството продължава да плаче и стене за работни и сериозни гражданки.) Единствено Елисавета Багряна открито застава зад идеята за подобен конкурс. „На конкурса  – казва тя, – аз гледам като на връщане на култа към красотата. Аз съм за това жената да мисли за красотата си, да се стреми да бъде колкото се може по-хубава и здрава. Другаде хората намират време да се занимават и с женската хубост, но у нас тези неща минават с усилие.“ (Какво ли би казала Багряна, ако беше гледала миналогодишното риалити „Мис България“?)

На първия конкурс „Мис България“ през 1929 година журито гласува за 22-годишната Люба Йоцова, дъщеря на много богат врачански търговец на яйца. Тя е учила във Френския колеж в Русе, но знае и немски език, тъй като братята й живеят във Виена. Според слуховете любимка на публиката е станала друга кандидатка – 21-годишната Радка Йосифова, но подозренията са, че короната е връчена на Люба, защото баща й е един от спонсорите на конкурса. Колко познато! Проф. Асен Златаров мотивира избора на журито с думите, че Люба Йоцова е „по-народен тип“ момиче, но със „стройна фигура, красива глава и изразителни очи“.

Като истинска Мис Люба става рекламно лице – на машина за къдрене на коса „Йожен“, която тя смело изпробва върху собствената си глава и – колко скандално! – на цигарите „Томасян“. Освен това получава застраховка на стойност половин милион лева и галавечери в нейна чест в най-добрите софийски ресторанти.
На „Мис Европа“ госпожица Йоцова постига голям успех, като става подгласничка на победителката унгарка, след което се омъжва за известен столичен адвокат и става изключително отдадена на семейството си съпруга и майка, занимава се с благотворителност и въпреки огромната си популярност у нас в първите години след коронясването й, по-късно никога не натрапва титлата си. Умира през 1989 г. на 82 години.

Втората истинска Мис България e избрана през 1931 г. Трудно е да се разбере конкретната причина за тези „пробойни“ в провеждането на конкурса. Може би е въпрос на пари, а може би – на обществена подкрепа. Този път короната е връчена на 21-годишната плевенчанка Кунка Чобанова. Съвременниците я определят като много красива и около нейния избор май не се е вдигнал особен шум. Тя обаче успява да „поправи“ това. Госпожица Чобанова има огромния шанс не само да участва на „Мис Европа“, но е избрана да се включи и в надпреварата за „Мис Вселена“ в Бразилия. В навечерието на конкурса обаче Кунка се отказва. Причината? Любов. Сгодява се за царския офицер Никола Недев (син на голямата българска актриса Златина Недева, една от гранддамите на Народния театър) и се завръща в България. Когато идва комунистическият режим, мъжът й е съден от Народния съд и убит, семейното жилище е конфискувано и бившата Мис трябва сама да се грижи за дъщеря си Златина. Никога повече не се омъжва, умира през 1979 г. на 70-годишна възраст и все още много красива.

Следващата Мис България се появява чак през 1967 година и това е Бранимира Антонова, единствената ни „социалистическа“ Мис. Бранимира, в която има нещо от секссимвола на онези години Бриджит Бардо, се явява на конкурса, без да е навършила дори 16 години, и го печели. Като награда получава букет цветя. Тя е учила балет, след това се занимава с хореография и се снима в киното. Живее скромно, но е бохемка. Животът й поднася доста премеждия, има сериозни здравословни проблеми, четири брака (първият от които е с един от силните мъже на прехода – Владимир Грашнов, с когото имат дъщеря Мария), но и днес, на 62 години, продължава да е красива и да излъчва сила.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР