Джордж Майкъл: След толкова болка се чувствам неуязвим

Музикантът издаде нов албум след петгодишна пауза, през която преживя смъртта на майка си и на приятеля си, огромен скандал с дискографските компании и узря за решението да пуска музиката си само в Интернет

Ивайло Харалампиев 11 юни 2004

Бяла риза и дънки, слънчев загар и повече бръчки. Джордж Майкъл е наобиколен от бодигардове, шефове на Сони мюзик, не се отделя от него и приятелят му. Роденият като Йоргос Кириату Панайоту Джордж Майкъл се завръща на музикалната арена с нов диск, Patience (Търпение) след 5-годишно отсъствие заради депресия. Смъртта на майка му от рак и на дългогодишния му приятел, бразилския дизайнер Анселмо Фелепа от СПИН, прекъснаха вдъхновението му. В новите му парчета има място за различен спектър от чувства. Певецът говори за тежката загуба, но и за новата си любов. 

На 41 г. е продал над 80 милиона албума. Признава, че няма нужда от повече пари. Обещава след промоцията на Patience да се оттегли от музикалната индустрия и общественото внимание. Музиката си ще разпространява безплатно по интернет. Така автоматично ще отпадне и силният натиск на дискографската му компания да вади нови тави. По всяка вероятност звездата ще приеме поканата да пее на откриването на Олимпиадата в Атина.

Защо търпение?

Търпение е най-важната дума в света в момента. Става въпрос за големи трансформации. А и признавам, че сигурно имам най-търпеливите фенове в света, щом могат толкова години да ме чакат и да не ме забравят.

Защо ви отне толкова дълго време?

Защото не успявах да произведа песни, които да ме удовлетворяват. Работех, композирах, записвах, но нищо не ми харесваше. И така близо четири години. Зная, че можех да издам албум, но в никакъв случай не такъв, какъвто исках. Не можех да допусна това.

Как се чувствате в момента?

След този период на екстремна болка се чувствам по-неуязвим. Много малко неща вече могат да ме уплашат, след като загубих някои от най-близките си хора. Може би единственото, което ме плаши, е да не загубя още хора, които силно обичам.

Твърдите, че в последния ви албум има много силен автобиографичен момент.

Сега вече нямам какво да крия. Но и преди съм бил автобиографичен композитор. Колкото повече се приближава до истинските си чувства, толкова по-добър е един артист. Винаги съм искал да покажа колко близки сме всъщност хората. Смятам, че затова музиката ми се харесва на толкова хора.

Наскоро заявихте, че това ще е последният ви "публичен" албум и че после се оттегляте от обществената сцена.

Не че ще се пенсионирам, просто не искам повече да участвам в този негативизъм, с който медиите се отнасят към известните. Ненужната жестокост не е оправдана никога. Признавам, някои участници в подобни спектакли заслужават начина, по който ги третират. Дори и аз трябва да влезна в тази машина, за да промотирам дисковете си и би било много лицемерно сега да говоря срещу тази страна на медиите, а после да се възползвам от нея, затова предпочитам просто да не присъствам. Това е единственият честен начин да се защитиш срещу вторичните ефекти на славата.

Как се позиционирате по отношение на силната криза в дискографския бизнес? Вие сьщо участвахте в сложен процес срещу вашата компания.

Ако бях спечелил делото, може би по този начин щях да спомогна да се променят отношенията между артистите и бизнесмените. Вероятно тази индустрия нямаше да стигне до този крах, в който се намира в момента. Просто през последните двадесетина години няколко старци решават какво искат или не искат да слушат младите и естествено, сбъркаха. Но това не им пречи да си пълнят джобовете с космически заплати. Хубавото е обаче, че младите не могат да бъдат излъгани толкова лесно.

Значи продължавате, но се отказвате да участвате в начина на работа на дискографските компании. Как тогава ще може да се слуша вашата музика?

Отсега нататък ще предлагам песните си гратис по интернет, нямам повече нужда от парите на феновете. Ще има обаче доброволен фонд, даренията от който ще отиват за благотворителни цели. Надявам се феновете ми да бъдат щедри!

Вие сте с гръцки произход, защо никога не сте ползвали подобни мотиви?

Малко ме е срам да си призная, че дори не говоря гръцки, малко мога да свиря на базуки, но нищо повече. Единственото, което ми е останало от моите корени, са силните връзки със семейството ми.

Известен сте и със силната си политическа позиция, особено около конфликта в Ирак.

Атентатите в Мадрид за съжаление показаха, че сме прави тези, които винаги сме били против войната. Отговорът на испанците е много обнадеждаващ - хората започват да се противопоставят и да не позволяват управниците да взимат решения, пренебрегвайки мнението им. До изборите в Англия остава една година и сега всички се страхуваме много повече. Смятам, че Тони Блеър се оказа пионка в ръцете на Щатите. Истина е обаче, че случилото се може да бъде интерпретирано като способност на терористите да променят политическия вот. А това е много опасно.

А какво разрешение виждате?

Има два свята и те се борят един срещу друг с най-лошите възможни мотиви. Трябва да се научим да приемаме разликите. Но ми се струва, че чак следващото поколение ще може да уреди нещата.

Парчето ви Shoot the Dog, насочено срещу Буш и Блеър, предизвика сериозна полемика.

Не ми се отрази чак толкова на кариерата. И без това в Щатите отдавна нямам кариера. /смях/

Признавате, че до депресия ви е довела смъртта на майка ви и на приятеля ви. Как я надвихте?

Животът ми изглеждаше, сякаш върви по най-добрия възможен път. Докато в един момент всичко просто се разпадна. Това бяха две загуби, много скоро една след друга. Не се смятам за преследван от зла съдба, както някои медии твърдяха, дори напротив, аз съм привилегирован човек, въпреки лошия късмет в личен план през последните години.

Завръщането ви означава ли, че излизате от тунела?

Почти съм излязъл. В новия албум има две напълно противоположни състояния на духа. Стигал съм дори дотам да загубя вярата в доброто, заложено у всеки човек. Имаше мигове, в които ми се струваше, че никога няма да мога да творя отново. Но в музикален план имах нуждата да се върна към виталността на 80-те. Исках да се заредя със същата енергия, както когато бях на 18 г.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР